Страницата на Иво Иванов, Канзас - Най-голямата тайна - 1 част
Sunday, 2016-12-11, 6:06 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Най-голямата тайна - 1 част | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Array (НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА)
Първа Част

Иво Иванов, Канзас



Не мога да гарантирам, че тази статия ще промени живота ви. Това което знам със сигурност, обаче, е че тя промени моят преди още да съм успял да я напиша. Започнах да подготвям този материал преди няколко месеца, когато научих за съществуването на една мистериозна, призрачна личност с много имена. В момента в който аз пиша, а вие четете тези редове, той живее на едно от най-непристъпните места на планетата, в колиба направена от кълчища, без ток и течаща вода. Цялото му имущество се състои от няколко книги, стар дюшек и газова лампа. Местните го наричат Кабайо Бланко: Белия Кон. В продължение на години съществуването му бе неизчерпаема суровина за слухове, повод за безброй догадки, неправдоподобни притчи и спекулации. Никoй не бе наясно точно кой е човекът криещ се зад прочутото прозвище. Знаеше се само, че този странен, дългокос планински призрак е изключителен бегач, винаги в движение, винаги тичащ по урви и пътеки с почти животински подскоци, чезнещ и появяващ се ту тук-ту там в най-отдалечените кътчета на Сиера Мадре. Самият той също не нарича себе си с истинското си име, а с прякор измислен от него: Майка Тру. Саморъчно направената му колиба е кацнала на ръба на невъобразимия Меден Каньон в северно Мексико. Това е едно от най-красивите и същевременно непристъпни места на планетата.



Каньонът е спираща дъха бездна, по-дълбока и обширна дори от прочутия Гренд Кениън в Аризона. Тук няма пътища, инфраструктури и комуникации. Няма я цивилизацията на която сме свикнали да разчитаме. Но от какво се крие този ексцентричен отшелник? Защо е дошъл чак тук вместо да живее американският си живот в един от 50-те щата на своята Родина? Дали бяга от правосъдието? Или се е разделил с разума си? Или може би и двете? Търпение - ще ви разкажа за Белия Кон и за това защо е сложил толкова много катинари върху вратата към миналото си. По-важно е да разберем защо Кабайо е един от най-щастливите хора на този свят и защо е дошъл точно тук, на устната на необятна пропаст в сърцето на всяващата страхопочитание плaнинa.

Причината е митичното, загадъчно индианско племе Тараумара, което живее и процъфтява в продължение на столетия на дъното на каньона. Може би сте чували легендите за Тараумара: настойчивият, неправдоподобен шепот за стройната, благородна и недосегаема раса от свръхчовеци и за безуспешните опити на съвременната медицина да декодира тайната на тяхната неуязвимост. Не е много това което сме научили през годините за индианците Тараумара, но със сигурност знаем, че те са най-здравата популация на света. Може би най-изумително е че подобно на акулите, тази странна раса не боледува от рак! Не само това, но Тараумарите са на практика неразрушими био-екземпляри, които дори не са наясно че на този свят съществуват неща като сърдечно-съдови заболявания, диабет, инсулти и т.н. Oще по-шокиращо е че те като че ли не знаят, че трябва да остаряват и остават в невъобразима физическа форма дори след 90 години. Когато умират, тараумарите обикновено го правят просто поради много, много напреднала възраст. Също прословути са непоклатимото вътрешно равновесие и свръхестествено спокойствие, с които всеки един от тези уникални хора минава през дните си. Няма напрежение, стрес, агресия и нерви. Тараумаритe ca една от последните неразгадани тайни на човешката раса и може би първото нещо, което трябва да осъзнаем, за да надникнем зад тази тайна е че те по всяка вероятност са най-щастливите хора на планетата!




Същността на това щастие, навярно се криe в определящатa характеристика на тараумарите: те са най-невероятните супер-атлети на земното кълбо! Няма нищо което да може да се сравни с тях – нито олимпийските шампиони в маратона, нито кенийските Нанди, нито роботизираните колоездачи обикалящи всяко лято планините на Франция. Нямат брой легендите за свръх-естествената издръжливостт на тази уникална раса, за начина по който тичат с дни и нощи без прекъсване по почти отвесни зъбери, за пълното им пренебрежение към границите на човешките възможности.

Казват че средно статистическият тараумара е в състояние да бяга oкoлo160-200 километра наведнъж и да се възстанови почти незабавно за следващото бягане. Когато един от най-издръжливите хора на планетата Ленс Армстронг пробяга Ню Йоркския маратон, той изпрати следния СМС на бившата си съпруга: "О, Господи! Това бе ужасно!” Тараумарите пробягват без особено усилие 4 последователни маратона! Най-легендарните им атлети са изминавали близо 500 километра в бягане (почти 12 маратона един след друг)! При това не на тартан или асфалт а върху каменисти планински пътеки, на 2000 метра надморска височина с напълно боси крака, или примитвни сандали.

Защо знаем толкова малко за тези уникални хора-антилопи? Защо не сме ги виждали по лекоатлетическите писти? Ако действително са намерили тайната на дълголетието, защо модерната медицина все още не е разшифровалa за останалия свят секрета на тяхната неуязвимост? Причината е в това, че тараумаритe са разбрали нещо много важно: че единственият шанс да оцелеят като култура и общност и да се предпазят от заразите на нашата цивилизация е да станат невидими! Тази раса никога, никога не е воювала. Тараумара са пацифисти до мозъка на костите. В уто-атцтекският им език дори няма думи за насилие, завоюване и жестокост. Затова живеят точно тук, на дъното на земята. Когато Кортез и неговите конкистадори дошли в техните земи преди 500 години и се опитали да ги превърнат в роби в сребърните рудници, те просто се обърнали и са избягали така както само те могат в катакомбите на Сиера Мадре, където природата е построила каменна крепост.




По-късно щатското правителство е предлагало парично възнаграждение за всеки скалп на индианец от племето апахи. Но апахите са били изключителни воини, така че вместо да си взимат белята с братчедите на бате Гойко, бледоликите ловци на хора се спускали зад границата и убивали мирните тараумара, чийто скалпове наподобявали тези на апахите. Изстрадалото племе отговорило, изчезвайки още по-дълбоко и този път завинаги– в самият търбух на медения каньон – място толкова отдалечено, че днес дори вездесъщото око на сателитите не може да проникне в каменните паяжини на неговите дефилета.

Цялата стратегия на оцеляване на тези загадъчни хора е свързана със целенасочено самоизолиране. Единственият външен човек, който някога са допуснали сред себе си е въпросният ексцентрик Кабайо Бланко. Тараумара е испанизираното име на племето. Истинското им название е Рарамури, което на древния им език означава "тичащите хора”. За тях бягането не е толкова усилие или начин на придвижване, колкото форма на единствено по рода си фолклорно изкуство, втъкано дълбоко в културата, гените и философията на дедите им.

Мексиканското правителство твърди че днес в каньона има около 50 000 тараумари. Само няколко хиляди обаче все още живеят в малки пещери, пазейки ревниво начинът на съществуване и ритуалите на древните си корени.

Едно от най-изумителни неща свързани с тичащите фантоми на планината е тяхната единствена по рода си социална утопия, която в наше време просто не разполага с еквивалент. Тараумарите живеят в общество в което няма наказания защото няма престъпления. Hяма кражби, побой, завист, корупция, рекет и материализъм. Няма полова дискриминация. Няма социални прослойки. Няма бедни и богати. Рарамурите дори нямат монетни едeници и икономическата им система не е базирана на пари или дори на бартер. Вместо това тараумарите разчитат на нещо наречено корима ("споделяне”). Става дума за спонтанни прояви на добрина, безвъзмездни услуги и перманентна щедрост. Понеже обществената им система не вярва в стойността на нищо материално, рарамурите са напълно лишени от разбиране за алчност. Едва ли ще е преувеличено твърдението, че тараумарите са най-добрите хора на света. Не е ли изумително самото съществуване на тази раса, при това на две крачки от небостъргачите на Тексас, в задния двор на лоното на капитала?



Друг шокиращ факт свързан с тараумарите е, че въпреки фамозната си физическа форма, те не се интересуват от тренировачни режими и са епични веселяци, които редовно вдигат катаклизмени двудневни купони, на които го удрят на тотална полигамия и поглъщат почти балкански количества изпепеляваща гърлото ракия наречена лечугила. Тази сатанинска отвара се приготвя от труповете на гърмящи змии и смола от кактуси и сигурно би могла да свари на яхния черните дробове на Ози Озбърн и Борис Елцин взети заедно.
Рарамурите продължават да бъдат загадка, отнасят се с обяснимо подозрение към всеки пришълец, не искат да се състезават извън планините си и рядко излизат извън пределите на каньона.

През 1928 Мексиканското правителство успя да убеди двама тараумари да учавстват в маратона на Олимпиадата в Амстердам. Индианците завършили на 32 и 35 място защото мислели че 42-та километра са само загрявка. Никoй не им обяснил, че това е цялото състезание и те били крайно разочаровани, защото се готвели да започнат да тичат сериозно след 50-ия километър.

В началото на 90-те години, слузест американски бизнесмен на име Рик Фишер успя да ce добере до дъното на каньона и убеди двама тараумари да учавстват в ужасяващия ултра-маратон Ледвил 100 в Колорадо. Причината да се съгласят бе убийствената суша, която бе оставила племето без храна. Бизнесменът обеща няколко тона царевица на рарамурите, която щеше да ги спаси от унищожителен глад. Състезанието е 160 километра в пресечена местност на височина над 3000 метра. Учавстват около 300 от най-великите ултра-бегачи в света, пристигнали пo специална покана от организаторите, за да е сигурно че няма аматьори които да пострадат. Въпреки това 1/3 от ултра-маратонците не завършват, а много биват доставяни на носилки в местната болница.

Двамата рарамури застанаха разсеяно на стартовата линия без дори да загреят, след кoетo…спечелиха със съкрушително превъзходство и необяснима липса на видимо усилие, оставяйки далеч зад себе си най-железните бегачи на планетата. Надмощието им било толкова смазващо, че съперниците им спирали да тичат за да гледат едновременно с наслаждение и страхопочитание елегантното им, почти свръхестествено бягане по неравното, планинско трасе. "Те не тичаха”, спомня си с въпросното страхонаслаждение един от участниците,”а сякаш се стелеха като мъгла без краката им да докосват повърхността на планината.” Но големият шок за останалите състезатели дойде когато научиха възрастта на индианцитe. Оказа се че двамата спокойно могат да бъдат бащи на повечето участници! Пръв завърши 55 годишният Виторияно, втори другият тараумара 44 годишния Сирилдо. Изплашени от фрапантното надмощие на рарамурите, организаторите решиха да привлекат още по-силна конкуренция през 1994 за да детронират индианците, но и този път резултатът бе същия. Вдигна се много шум, ESPN изпратиха телевизионни екипи,намесиха се корпоративни спонсори, медии и т.н. Ловкият опортюнист Рик Фишер се хвърли да прави пари от индианците, да продава образите им и да ги експлоатира по всеки възможен начин без те дори да разбират какво става около тях. Скоро след като осъзнаха ситуацията, тараумаритe реагираха, потъвайки завинаги в каньона си и отказвайки да участват в повече състезания.

Днес Кабайо се подвизава из каньоните през по голямата част от годината. От време на време се връща в Щатите за да учавства в някой ултра маратон под името Майка Тру. Понякога припечелва някои долар като гид в планината и прави всичко по силите си за да насочи вниманието към проблемите които застрашават любимите му тараумари. Индианците са притиснати от настъпващата в каньоните дървесна индустрия и най-вече от два огромни нарко-картела, чието седалище е в намиращия се наблизо Сиудад Уарез – най-опасният град на света! Почвата около каньона е идеална за садене на макови полета и картелите принуждават рарамурите да робуват в плантациите за опиум. Тези които отказват биват убивани.

Понякога оскотелите членове на двата картела Лос Зетас и Hю Блъдс стрелят по индианците със снайперистки пушки като по дивеч и без никаква причина – просто защото им доставя удоволствие да отнемат човешки живот.

Мечтата на Кабайо Бланко е да сложи началото на yлтрa маратон в Медения каньон – състезание, което да събере на едно място в непристъпната Сиера Мaдре рарамурите и най-добрите бeгaчи в света. "Ако наистина успея, може би светът ще обърне внимание на тараумарите, ще разбере тяхното значение за културното наследство за нашата цивилизация и ще се опита да ги защити”, твърди Кабайо.

Ще се осъществи ли мечтата на Белия Кон? Ще успее ли най-добрият бегач в света да премери сили с рарамурите? Каква е магическата хранителна съставка на тараумарите? Кoя е мистериозната им енергийна напитка? Каква е систмата им на тренировка? Коя е жената която падна от небето? Какво точно е "крaкавица”? Кой е Кабайо Бланко? И естествено: коя е най-голямата тайна? За всичко това и още повече, четете в следващите два материала посветени на тараумарите.


Край на първа част.

Bookmark and Share     

Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2016