Tuesday, 2024-03-19, 10:08 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Вселената на Кобе | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site
Вселената на Кобе



Вселената на Кобе е самотна. В нея няма приятели, съотборници, треньори и истински баскетбол.

12 Април 2006 г.

Има хора на този свят, чиято работа е да масажират крави. Няма майтап: събуждат се, дръпват едно кафе, прочитат вестника и тръгват към чистите като хирургично отделение обори. Там запретват ръкави, слагат специални ръкавици и започват внимателно да масажират всяко мускулче на самодоволните, добре охранени животни. И това не е всичко - когато тези преживни аристократи ожаднеят, масажистите ги поят с висококачествена, благоуханна и закачливо бълбукаща... биричка! Ех, крава да си в тоя живот! Не знам вие какво мислите, но на мен ми се струва, че такова съществуване е само на едно-две руси гаджета разстояние от пълната идилия.

Но нека не завиждаме прекалено на кравистократите защото те всички, разбира се, са обречени на неизбежна среща с касапина. Рано или късно идва моментът, в който теглото им достига оптималната си граница, съотношението между сланина и чисто месо е в идеална пропорция и вместо кофата с бира се появява мускулест чичко с престилка и зловеща секира, по-остра от тази на Трифон Иванов. Такава е щастливо-трагичната съдба на кравите в японския град Кобе, където от поколения се произвежда най-скъпото и забулено в мистерия телешко месо в света. Филето е познато като "Кобе бийф". Една скромна пържола струва около $ 300 и най-любопитното е, че все още никой не се е оплакал от това. Явно уханието на сочното месо е неотразимо и цената му ме кара да мисля, че би трябвало да има вкуса на купесто райско облаче, овъргаляно в пудра захар и целунато от устните на Анджелина Джоли.

Един от многото ексцентрични богаташи, омагьосани от съвършенството на това късче телешка нирвана, бил и професионалната баскетболна звезда Джо Брайънт. На 23 август 1978 той дори нарекъл новородения си син Кобе в чест на масажираното и отгледано с бира месо. Днес, както всички знаем, Кобе Брайънт е изградил своя собствена митология и е смятан от мнозина за най-добрия играч в света. Този сезон той е направо неудържим и върши неописуеми неща по терена. Неща, които не съм сигурен, че съм виждал дори в репертоара на негово величество Джордан. През януари асът на Лейкърс вкарваше средно по 43 точки на мач!

овечето играчи в НБА никога не са отбелязвали 40 т. дори един-единствен път! Но върхът на всичко дойде на 22 януари, когато Кобе изпепели мрежичката на Торонто Раптърс с астрономическите 81 т.! Как се вкарват 81 точки в рамките на един мач без продължения? Имайте предвид, че много хора не биха имали време да отбележат толкова дори ако ги оставят сами без противник и съотборници на игрището. Постижението на Кобе отекна незабавно по света. НБА задвижи мощна индустрия, свързана с този мач. Фланелки с №81 веднага се появиха в магазините на лигата и въпреки неадекватната си цена се разпродадоха като топъл хляб. "Спалдинг" пусна на пазара топка "81", която струва три пъти повече от нормалната, а самият двубой кръстосва неуморно интернет вече трети месец. Срещу $ 4 може да гледате цели два часа и 28 минути в "Гугъл Видео".

Вече съм анализирал мача кадър по кадър поне 5 пъти. Кобе се развилня с невиждана сила през второто полувреме, нанизвайки 55 т. от всевъзможни положения: пробиви, стрелби, забивки. Играчите на Торонто бяха безсилни. В един момент Брайънт събра не един, не двама, а трима защитници на около 7 м вляво от коша. Опита се да финтира, но никой не пожела да захапе въдицата и Кобе просто се вдигна във въздуха, отскачайки от два крака. Шест огромни ръце посадиха гъста защитна гора пред очите му и гардът трябваше да действа интуитивно. Изпълнявайки fadeway (падане назад), Кобе изстреля топката на милиметри от разперените пръсти на защитниците, при това, без да вижда коша. Меката му китка се раздели с топката с учудваща лекота и отчаяните играчи на Торонто само можеха да наблюдават как идеалната й траектория я прекара през мрежичката. Хем красиво, хем грозно.

Останали без защитници, под коша като наказани деца стояха съотборниците на Кобе - Крис Мим и Ламар Одом. В очите им се четеше изумление, разочарование и досада. За всеки запознат с принципите на баскетбола е ясно, че целта на всеки отбор е да доведе всяко отиграване до изстрел с възможно най-висок процент на успеваемост. В този случай Мим и Одом бяха в положение да забият необезпокоявани: 100% успеваемост! Брайънт предпочете да изстреля невъзможна топка през гора от ръце. Същото нещо сме гледали многократно не само в този мач, не само този сезон, но и през цялата кариера на свръхталантливия Кобе. В неговото деформирано от самолюбие съзнание дори не минава мисълта да подаде на непокритите си съотборници.

Няма съмнение, че той е изключителен спортист. Никога няма да спра да се възхищавам на изобретателността му, финта с глава, безумния отскок и унищожителната стрелба. Поне за мен обаче Кобе е страхотен играч, но не и страхотен баскетболист. Защото баскетболът е замислен като колективен спорт и красотата и динамиката му се обезценяват, когато бъдат пренебрегнати заради един тотален индивидуалист. За да постигне своите 81 точки, Кобе стреля 56 пъти (10 пъти бе фаулиран)! Никой в НБА дори не се доближава до числото от изстрели, които Брайънт си позволява всеки мач. Вярно е, че много от тях влизат в коша, но също така е вярно, че повечето не влизат. Кобе води лигата като реализатор, но по-показателната статистика е процентът му на стрелба. В началото на века Лейкърс бяха суперотбор, напът да създаде непоклатима династия и да доминира НБА с години. Кобе обаче не можеше да понася присъствието на други звезди и собственоръчно дирижира разпадането на един тим с изумителен потенциал.

Жалки бяха и критиките му в медиите към Шакил О'Нийл, на когото той винаги е гледал като на пречка, а не на съратник. Шак направо побесня, когато Кобе се опита да използва името му, за да отклони вниманието от себе си по време на делото за изнасилване в Колорадо. О'Нийл толкова се ядоса, че години наред отказваше дори да споменава името Кобе.

Друга легенда, която не иска и да вижда Брайънт, е бившето крило Карл Малоун. Неговата неприязън бе породена от детинските нападки на Кобе в пресата, че свалял жена му Ванеса. Тези обвинения се оказаха необосновани, но предизвикаха Пощальона да напусне Лейкърс. Кобе е човек без приятели - единак, който рано или късно отчуждава хората около себе си. През 2003 вече почти не разменяше и дума със съотборниците си, а една от най-грозните му прояви бе извън залата, когато удари отзад в главата Самаки Уокър, който нещо го ядосал на тренировка. Егоизмът на Брайънт докара треньора Фил Джексън до нервна криза и той се видя принуден да напусне през 2003. В книгата си "Последният сезон" Фил нарича Кобе неуправляем егоцентрик, който отказва да бъде трениран, и разкрива някои факти, които хвърлят допълнителна светлина или по-скоро тъмнина върху образа му. Оказва се, че Кобе често въобще не обръщал внимание на комбинациите на отбора и вършел каквото си иска. Разглезеният милионер се оплаквал, че Лейкърс не му предоставили по-луксозен частен самолет, с който да лети за ежедневните съдебни сесии в Колорадо.

Себичното поведение на Брайънт беше отчуждило дори родителите му, които не му говореха 2 г. След кошмарното обвинение в изнасилване имиджът на Кобе, който така или иначе бе доста лабилен, претърпя катастрофален удар. Спонсорите му, между които бяха "Макдоналдс", "Нутела" и "Кока Кола", се разбягаха като плъхове от потъващ кораб, а пазарът за фланелки и стоки с неговото име се сви. Брайънт изгуби милиони от потенциални договори, но затова пък успя да разруши тима на Лейкърс и в отсъствието на други звезди да подпише за $ 136 млн. В крайна сметка постигна това, което искаше: той е единственият център на внимание и контролира изцяло играта. Дори завърналият се Джексън е безсилен. Освободен от "тиранията", наречена отбор, Брайънт се е превърнал в тотален баскетболен прекъсвач: попадне ли топката в него, всички спират и го чакат да отиграва сам. Пасовете са му напълно непознати и не съм сигурен, че този човек би подал и димяща бомба.

Много хора се чудят как така Кобе и Ванеса не се разведоха след скандала. Аз мисля, че се досещам защо:

Ванеса: "Вярно ли е, че си спал с 19-годишна в Аспен?"

Кобе: "Ммммда."

Ванеса: "Според мен най-доброто решение в този случай за всички ни е развод."

Кобе: "Да, съгласен съм."

Ванеса: "Искам утре да подадем молба за развод."

Кобе: "Какво?! Изключено: аз не подавам!"

Невероятният му талант често събира двойна и тройна защита. Съотборниците му неизменно са непокрити. Но Кобе продължава да сипе откачени стрелби и акробатични пробиви. Понякога улавям изкривеното в гримаса лице на Джексън и виждам как треньорът в него се изтезава и иска да извади звездата от игра. В петък Кобе пак изригна с 51 точки срещу Финикс, но отборът му загуби със значителна разлика, а Брайънт записа една-единствена съсухрена асистенция. С подобен стил на игра Лос Анджелис дори не стигна до плейофите миналата година. Сега по-всичко личи, че езерняците ще се докопат с огромни усилия до последното осмо място. Може дори и да спечелят някой мач в турнира. Но никога няма да бъдат доминиращата сила, която можеха да станат. Защо Кобе не прилича поне малко на Меджик Джонсън, на когото никога дори не му мина през ума да се отърве от машината за точки Карийм Абдул Джабар. Ако Лари Бърд мразеше Кевин Макхейл, какво щеше да стане с Бостън? Дори Джордан знаеше стойността на всеки елемент в отбора и приветства откачения Денис Родман, осъзнавайки, че той е необходимо зло за успеха на Чикаго.

Ето че идва краят на редовното първенство и все по-усилено Брайънт се спряга за наградата MVP - най-полезен играч. Според мен този етикет не му приляга. Аз бих дал наградата на Стив Неш или на всеки един от Детройт. В НБА има доста хора, които могат да вкарат 81 т., ако изстрелят топката 56 пъти. Но това не е истински баскетбол. Феновете искат да има супериграчи, култ към личността 81 точки и нито една запетая.

Прочетох реакциите след мача с Торонто и вече усещам чак оттук - отвъд океана, яростта на хилядите привърженици на Брайънт в България. Но преди да нападнат клавиатурата, за да разпънат на кръст гледната ми точка, нека си отговорят на един въпрос. Биха ли гледали 100 мача на сезон между един защитник и един нападател? 1 на 1: като в училищен двор. Защото мачовете на Лейкърс приличат точно на това. Имам изградено мнение за Кобе и тези 81 т. няма да го променят. Точно обратното: потвърждават го. Изведнъж целият свят се прехласна пред Кобе, сякаш той магически се е превърнал в друг човек. Истината е, че тази крава няма нужда от масаж. Кобе е велик. Понякога изтръпвам, като го гледам. Все по-често казват за него, че играел в друго измерение, в друга вселена. Вярно, но това е самотна вселена, в която няма нито треньори, нито приятели, нито съотборници... Има само един кош, една топка и един Кобе.



Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2024