Tuesday, 2024-03-19, 8:28 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Дуейн от гетото е гордостта на НБА | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site

Дуейн от гетото е гордостта на НБА

Иво ИВАНОВ, Канзас

Бях купил раздрънкания Понтиак Гранд Ам (производство 1979) за $ 600, без да подозирам, че реалната му цена е с около $ 599 по-ниска. За двата месеца, в които го карах, това мрачно творение на американската автомобилна промишленост ме вдъхнови за някои от най-изобретателните псувни в историята. Спомням си много добре облекчението, изписано върху лицето на негодника, от когото купих тази демонична таратайка. Само няколко дни по-късно двигателят заподсмърча, стартерът обяви стачка, а някакъв тайнствен злокачествен процес почна да се развива и в обречения карбуратор. Единственият начин да запаля, бе – да се промъкна под колата и да ударя стартера с всичка сила с щангата.

Малко след като направих злополучната покупка, реших да тръгна с двама приятели на едно необмислено, типично студентско пътешествие, чиято крайна цел беше концерт на „Гънс енд роузис” в Чикаго. Младостта и разумът рядко вървят ръка за ръка, което донякъде обяснява защо решихме да поверим пътуването в ръждясалите нокти на омразния ми Понтиак. Колата остана вярна на характера си и в предградията на Чикаго запелтечи с всичките си 8 прокълнати цилиндъра и започна да губи масло със застрашителна скорост.

Решихме да слезем от магистралата и да купим масло от бензиностанция в самото сърце на едно от най-опасните места в САЩ – Саутсайд (Южната част на Чикаго). Смел ход. Пришълците не са на почит в безкрайните гета на Саутсайд и ние веднага бяхме наобиколени от хора, в чиито очи се четяха неприятни намерения. Сякаш бяхме попаднали в Могадишо по времето на Мохамед Айдид. Десетте минути, които ми бяха нужни, за да платя маслото и да го налея в двигателя, преминаха като 10 мъчителни часа. В рамките на тези 600 секунди двама души успяха да ме попитат дали искам да купя „крек”, явно дрогирана жена ни уведоми, че ще горим в ада, а 12-13-годишен хлапак гордо ми показа дръжката на пистолет, която надничаше от колана му.

Продавачът в бензиностанцията бе седнал зад решетка и бронирано стъкло. „Сипвайте маслото и се изпарявайте!”, гласеше мъдрият му съвет. Саутсайд е невидимата страна на Америка, където властват могъщи гангстерски групировки като „Блъдс” и „Крипс” и човешкият живот няма особена стойност. Тук свистящите куршуми са ежедневие, в гимназиите се влиза през метални детектори, а най-честият изход от подтискащата действителност са наркотиците.

Бензиностанцията бе заобиколена от изоставени полуразпадащи се постройки и мрачни улици, по които вятърът търкаляше боклуци. Недалеч се намираше и зловещият жилищен комплекс „Айда Б. Уелс”, от който се дочуваха съмнителни гърмежи. Тогава не съм го подозирал, разбира се, но през две преки от мястото, където се опитвах да съживя проклетия Понтиак, е растял 8-годишен малчуган, на когото днес се възхищава баскетболната общественост в целия свят.

Дуейн Уейд, суперзвездата на Маями Хийт и един от най-атрактивните играчи в НБА, е рожба на Саутсайд, където всеки ден от ранното му детство е бил в неравна битка с бедността. Майка му Джолинда отгледала Дуейн и трите му сестри най-вече със социални помощи, и поради недоимъка малкият Уейд често е трябвало да се лишава от нещата, които са част от живота на повечето деца. „Нямаше подаръци за рождените дни или за Коледа – спомня си гардът на Маями. – Просто знаехме каква е ситуацията и не очаквахме нищо. Моята мисия беше, да ни отърва от бедността.”

Днес бедността е само спомен за този изумителен човек. Уейд е мултимилионер благодарение на многогодишния си договор с Маями, а корпоративните спонсори буквално го обстрелват с невероятни оферти за реклама. Причината компании от ранга на Converse, Gatorade, ЕА Sports и много други да искат да закачат продуктите си за името на Уейд е не само феноменалната му игра, но и уникалният му характер.

Дуейн е скромен, целенасочен, лоялен и тих. Цялата му същност и всички усилия на терена са насочени към игра в името на отбора. Въпреки че е в състояние да схруска почти всеки защитник. Уейд отказва да се превърне в егоист и е един от най-добрите подавачи в НБА с 6,8 асистенции на мач. Той е странен хибрид, съчетаващ физически качества от бъдещето с характер от миналото. Явно е пропуснал да забележи, че сред професионалните баскетболисти е настъпила ерата на самореклама, егоцентризъм и всевъзможни ексцесии. Въпреки внушителните си доходи Уейд не се е самозабравил, кара най-обикновен Крайслер, няма нито една татуировка и живее в относително скромна къща в Маями.

От 9-годишна възраст най-добрият приятел на Дуейн е съседката му Сиовон. Постепенно приятелството прераства в любов и Уейд и Сио сключват брак още като студенти. Синът им Заир е вече на три. Въпреки това стотици русокоси изкушения обсаждат хотелската стая на младия гард всеки път, когато отборът му играе на чужд терен. Подобно на рок звезди баскетболистите в НБА се радват на вниманието на безброй гаджета, много от които имат съмнителни мотиви, свързани предимно с банковите сметки на милионерите. За разлика от Коби Брайънт и някои други, Дуейн има непоклатими морални стойности и остава верен на Сиовон.

Играта на Уейд е повод за въодушевление сред феновете, които очакват идващият сезон да донесе титла за тима на Южна Флорида. Ако Дуейн продължава да сипе по 24 точки на мач и комуникира все така ефикасно със съотборниците си, нищо чудно Маями наистина да детронират шампионите от Сан Антонио. Миналия сезон Уейд често бе пазен от двама защитници, които се опитваха да го насочат вдясно от коша.

Според статистическите листове стрелбата му отдясно е значително по-слаба, което не убягна на противниковите треньори. Очаква се привлечените през лятото гардове Джейсън Уилямс и Гари Пейтън да отнемат част от вниманието на защитата от младата звезда и да му дадат повече поле за действие. Юдонис Хаслем, Антоан Уокър и Уейн Симиън също ще помагат. Единствено Шакил О'Нийл дава малък повод за притеснение, тъй като отново е наддал килограми, което често води до ставни контузии при играчи с подобни габарити.

Тук често се правят опити за сравнение между Уейд и неговия кумир – Майкъл Джордан, но те са много различни играчи. Вярно е, че подобно на Майк Дуейн разчита на мълниеносна първа крачка, пробиви и игра над коша. Но Джордан бе с 5 см по-висок и с класическо стройно баскетболно тяло, което се носеше меко като котка по игрището. Уейд е по-компактен, с повече мускули и сурова сила. Предстои му тепърва да развие стабилна стрелба от тройката и да се утвърди като надежден защитник. Въпреки че е нисичък за стрелящ гард, Дуейн компенсира с невероятния си размах (215 см) и огромни длани, в които топката изчезва като орех.

Благодарение на акробатичната си игра и скромния си характер Уейд се радва на статута на суперзвезда, който е на път да надрасне границите на НБА. Лицето му се появява навсякъде, включително в телевизионни сериали, билбордове и реклами. Дуейн е и основното действащо лице в изумителната видео игра на компанията ЕА, наречена „НБА Лайв”.

От тази игра се очаква революция в дигиталната видео графика и най-вече в начина, по който се изобразяват лицевите мускули на анимираните герои. За да бъде създаден колкото се може по-реален Дуейн Уейд в компютърното пространство, играчът бе предаден във вещите ръце на една друга суперзвезда – Георги Боршуков. Нашенецът е носител на Оскар за специални ефекти („Матрицата”) и е един от водещите специалисти по компютърна графика в света.

Боршуков е създал мускулна карта на лицето на Уейд, за да изобрази напълно реалистично емоционалните му състояния по време на мач. Българинът е поставил многобройни рефлекторни сензори върху физиономията на баскетболиста и го е инструктирал да демонстрира гняв, радост, злоба и т. н. „Вече сме в състояние да уловим миниатюрни отклонения и нюанси, които дават информация, десетки хиляди пъти по-прецизна, отколкото в миналото”, обяснява Боршуков. Очаква се играта да бъде повратна точка в гейминг индустрията и да донесе колосални приходи за ЕА.

В днешно време за огромно съжаление баскетболисти като Уейд са голяма рядкост. В НБА скромността се тълкува като слабост, а лоялността към отбора – като наивност. С някои изключения в лигата продължават да властват арогантност, себичност и алчност. Затова на Дуейн трябва да се гледа като на модел за поведение. Той сякаш е намерил ваксина както срещу отровите на гетото, така и срещу покварите на славата.

Преди години, когато излязох от бензиностанцията в Саутсайд, си дадох сметка, че всяка секунда, прекарана там, е пълна с риск. Поне 20 души наобиколиха колата, докато мълчаливо наливах масло в двигателя. Усещах погледите им върху гърба си и осъзнавах, че в този момент разполагам с живота си само, защото колата ми е с по-ниска стойност от него.

Окаяният вид на понтиака по всяка вероятност ни спаси. Въпреки това мислено се прекръстих, докато вървях към багажника, за да извадя с изпотени ръце щангата. После влязох под колата и ударих стартера с всичка сила. Не вярвайки, че някой още не ме е застрелял, запалих колата и се качих на магистралата.

Повече не съм бил в Саутсайд, но ако тогава знаех това, което знам сега, сигурно щях да превъзмогна страха и вместо да се влея в магистралата, щях да подкарам разпадащия се автомобил през няколко улици до дома на 8-годишния Дуейн. Малчуганът сигурно щеше да ме помисли за луд, но щях да му поискам автограф, да го поздравя за бъдещия му характер и да му пожелая успех на плейофите през 2006 г.

Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2024