Страницата на Иво Иванов, Канзас - Щрак
Sunday, 2016-12-11, 6:03 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Щрак | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site

Щрак


10 Май 2006 г.


Богатите спортисти в САЩ нехаят за бедните.

 

Парите се леят в професионалните лиги, но звездите губят досег с реалността на един несправедлив свят. Днес ще говорим за значението на щракането с пръсти в глобален аспект. Няма да наблягаме на биомеханиката на единичното и двойното щракане с пръсти и неговата директна зависимост от еластичността на артикулярното сухожилие на палеца. Също така ще избегнем и анализа на свръхпопулярното щракане с пръсти по време на кючек. Всички знаем, че този тип щракане е един от движещите елементи на неоориенталската музика, която кой знае защо сме се опитали да облагородим с наименованието фолк.

 

С известна неохота ще трябва да пренебрегнем и друг интересен вид, използван в хипнотерапията. Психоаналитиците го използват открай време, за да извадят пациента си от хипноза. Д-р Зигмунд Фройд, чиято 150-годишнина отбелязахме в събота, е започнал да използва този тип щракане за пръв път през 1887 г.

 

Очевидно е, че щракането с пръсти е толкова древен и многопосочен човешки навик, че няма да имаме възможност да го отразим на академично ниво в един-единствен материал. Затова статията ще се концентрира изцяло върху фигуративното щракане. В есеистиката то е от огромно значение, тъй като е в състояние да ни спести хиляди долари за самолетни билети и да ни пренесе за секунди не само в пространството, но дори във времето. Затова нека щракнем с пръсти и се прехвърлим в столицата на греха Лас Вегас.

 

ИВО ИВАНОВ, Канзас

 

В този откачен град са си дали среща излишъкът, пустинята Мохаве, безобразното количество пари и неудържимият усет на американеца към кича. Но дори според тукашните стандарти хотел "Палмс" надминава очакванията за екстравагантност. Той е собственост на братята Малуф, които притежават и отбора от НБА Сакраменто Кингс. "Палмс" разполага с най-големите хотелски стаи в света и братята не крият, че основните им клиенти са младите мултимилионери от НБА.

 

В един от апартаментите има великолепна баскетболна зала с електронно табло. Леглата са за хора над два метра. В хола има вдълбано джакузи за 10 души. Ако наемете апартамента, името ви се изписва върху паркета на залата, преди да сте се настанили. В прикачената луксозна съблекалня има шкафчета с екипи. Ако водите група приятели и сте уточнили имената им, те ще бъдат изписани на екипите. Хотелът също предлага полуоблечени мажоретки ($ 750 всяка), които да създадат автентична атмосфера. Срещу $ 250 "Палмс" осигурява и официален съдия. Апартаментът е с обща площ 10 000 кв. фута и включва още мултимедийна стая, спални и спортен бар!

 

В този хотел е и така нареченият апартамент "Кингпин", в който има страхотна боулинг зала, видео стени, барове и т.н. Още по-любопитен е често взиманият под наем от спортисти апартамент "Еротика", който би накарал дори Калигула да позеленее от завист. В хола има огромен бар, зад който са разположени няколко душ кабини с панорамни прозорци. В средата са монтирани пилони за стриптийз, а стъклата на кабинките се предпазват от запотяване с помощта на огромни автомобилни чистачки! Един от най-големите фенове на този хотел е старият плейбой Денис Родман. Нощувката в баскетболния апартамент струва скромните $ 50 000!

 

От толкова охолство и ексцентричност на човек може да му се завие свят и затова нека щракнем с пръсти и се пренесем на 12 524 км на югоизток в Нджамена, столицата на Чад, където средната продължителност на живота е едва 47 г. и колкото и да е невероятно, една от основните причини е липсата на мрежи. Маларията, пренасяна от комарите, убива по 3000 африкански деца всеки ден!

 

Миналата седмица чудесният журналист Рик Рейли от „Спортс Илюстрейтид” призова читателите да отделят по $ 10 – цената на една предпазна мрежа, и да ги изпратят на фондацията на ООН за борба с маларията. Според Световната здравна организация една мрежа е достатъчна за четиричленно семейство нощем, когато смъртоносните насекоми са най-активни. Колко тъжно и нелепо е, че една нищо и никаква мрежа може да спаси толкова много човешки души. Всеки един ден, в който ние и вие дишаме, умират по 3000 деца от малария!

 

Вестникът, който държите в момента (статията е преписана от вестник), ще остарее след няколко минути и ще бъде забравен завинаги. Утре съвсем прозаично ще излезе новият брой. Пак утре и пак така прозаично светът ще обеднее с 3000 деца. Непоносима мисъл. Но още по-вбесяваща е мисълта, че една-единствена нощ в „Палмс” струва 50 000 долара. Или, с други думи, 5000 мрежи. Или 20 000 човешки живота.

 

Странни са механизмите на съдбата и колкото повече мисля безплодно по въпроса, толкова повече се убеждавам, че е време да се сбогуваме с Република Чад, да щракнем с пръсти и да се пренесем шест дни в миналото и 10 784 км на северозапад в моя хол. Тук миналата сряда гледах интервюто на Чарлс Баркли по ESPN и не можех да повярвам на ушите си. „През годините съм загубил около $ 10 млн. на хазарт каза легендарният баскетболист. – Не е проблем за мен, защото мога да си го позволя. Не съм алкохолик, не съм наркоман. Просто ми доставя голямо удоволствие да залагам, така че ще продължа да играя на комар.”

 

Явно милионите му ще продължат да се стичат директно в ноктите на милиардерите, собственици на казина, като братята Малуф. Те от своя страна ще използват парите, за да строят още по-безумни хотели от типа на "Палмс", където други спортисти ще харчат по 20 000 човешки живота на вечер. Баркли не може да избяга от порока си, но ние можем. При това с едно-единствено щракване, което ни пренася директно 3107 км на юг в бедния дом на никарагуанския фермер Марино Мотанало.

 

Тази централноамериканска държава е в плачевно състояние, като най-трудно е свързването на двата края в Тихоокеанския аграрен регион. Милиони жители се издържат с по-малко от 2 долара на ден. Бедността им се дължи на много фактори: изтощената почва, липсата на държавни субсидии, урагани и природни бедствия, пагубното влияние на наркокартелите. Хора като Мотанало и семейството му са на ръба на оцеляването и често лягат да спят, без да са яли. Марио не иска много. „Ако стопанството ми имаше една-единствена крава – заяви Монтано пред благотворителната организация МЕДА, – поне щяхме да имаме мляко и сирене за децата.” Но дори в Никарагуа кравите са скъпи.

 

Всяко животно струва 300 долара. Хей, сър Чарлс, какво ще кажеш, вместо да хвърляш още $ 10 млн. на вятъра, да купиш 33 333 крави и да ги пратиш в Никарагуа? Не е проблем за теб. Не си алкохолик, не си наркоман. Можеш да си го позволиш. Може би даже ще ти достави по-голямо удоволствие от това да те бият като тъпан на покер. Но сър Чарлс няма да ни чуе, така че какво ни остава, освен да щракнем с пръсти и да се пренесем шест години назад и 8685 км на североизток в столицата на Великобритания.

 

Тук през зимата на 2000 г. видиотеният боксьор Майк Тайсън се готвеше за мач срещу местния Джулиъс Франсис. Ден преди двубоя Тайсън влезе в най-скъпия бижутерски магазин в Лондон и си купи часовник за 1 милион долара. Не, защото му трябваше или защото в пристъп на философско откровение реши да направи някакъв символичен реверанс към стойността на времето. Не, Майк хвърли парите просто за да докаже, че може.

 

Но има неща, които дори Тайсън не може. Като например, да щракне с пръсти като нас и да се озове 6816 км на юг в Кибера, едно от най-кошмарните гета на Африка. Тук, в осеяна с дупки едностайна колиба, направена от кал, живее 26-годишната Мари Авинджа с двегодишното си дете. Всяка сутрин тази жена слага малкото на гърба си и ходи пеша 14 км до Найроби където работи цял ден като прислужничка. Заплатата й е $ 13 на месец.

 

Мари се храни веднъж на ден и мечтае някой ден да поправи дупката на тавана си, през която се излива водопад, когато рукне дъжд. Дори най-малката инфекция или болест биха вкарали тази жена и детето й в гроба, защото нямат пари за лекарства. Тя би била щастлива, ако изкарваше поне по два долара на ден. С часовника на Тайсън Мари щеше да се издържа в продължение на 1500 години! Сигурен съм, че повече от всичко й се иска и тя да щракне с пръсти, да се махне завинаги от Кения и да попадне при професионалните спортисти в Америка. Хора, които в много случаи са израснали в бедност и са започнали от нулата. Но които в даден момент са забравили откъде са дошли, в какъв свят живеят и колко много дължат на късмета си. Решим ли, можем да си щракаме цял месец и да се пренасяме от безумие в безумие.

 

Бейзболистът Джони Деймън например се шири в нещо като замък с размерите на Софийската опера В хола му има огромен стенопис на "Тайната вечеря", но на мястото на Христос е нарисувана собствената му физиономия, а апостолите са бившите му съотборници в Бостън. Друг свръхбогат бейзболист - Пъдж Родригес, притежава героична бронзова статуя на самия себе си, която краси градината му. Средностатистическият играч в НБА има поне три суперлуксозни автомобила. Преобладават хамърите по поръчка, ролсройсите и фераритата. Доминик Уилкинс има не три, а 20 коли! Парите се леят в американските професионални лиги и спортистите често губят досег с реалността на един несправедлив свят.

 

В глобалната икономика може би има бъдеще, но засега единственото нещо, което е тотално глобализирано, е бедността. Тя е вече навсякъде: Централна и Южна Америка, Азия, Африка, Източна Европа. В САЩ средната класа също изтънява и пропастта между богатите и бедните става все по-голяма.

 

Според статистика на Обединените нации 1,3 милиарда хора живеят с по-малко от 1 долар на ден. 3 млрд. оцеляват с по-малко от $ 2 дневно. 2,2 млн. деца умират всяка година, защото не могат да си позволят ваксини, струващи няколко долара. 20% от населението на развитите държави консумира 86% от продуктите, произведени в целия свят. Почти 11 млн. деца под 5-годишна възраст умират всяка година от бедност и глад.

 

Като малък обичах да чета научна фантастика. Исках да се взра в бъдещето чрез въображението на Рей Бредбъри, Артър Кларк, Азимов. Никога, никога не съм си представял XXI век по този начин!

 

Наскоро центърът на Денвър Маркъс Кемби даде интервю. „Животът в НБА е приказка – увери талантливият баскетболист. – Всичко е като един красив сън.” Вярно е: сънят е прекрасен.

 

Но няма ли, ех, няма ли някой, който да може просто да щракне с пръсти и да ви събуди всички?

 

Май, 2006 година
Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2016