Tuesday, 2024-03-19, 9:16 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Живей силно | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site

Живей силно

6 Юли 2005 г.

Армстронг намери отговора на въпроса кое надделява - страхът или надеждата


"Искам да умра на 100 години... след като съм се спуснал със 110 км в час надолу по Алпите. Ще мина за последен път през финалната лента, а после ще легна сред прочутите слънчогледи на Южна Франция, заобиколен от жена си и десетте ни деца, и ще напусна този свят грациозно и без страдание."
Ланс Армстронг


ИВО ИВАНОВ
Канзас

Тонове мастило са изписани за Армстронг, за неописуемите му победи, за шестте Тура, за чудовищната му сила в планинските етапи и за легендарните му двубои с часовника. В тази статия няма да говорим за всичко това. В тази статия ще стане дума за жълти гумени гривни, много скъпо червено вино, течна платина, горяща човешка кожа и, разбира се, за най-големия успех на Ланс, който няма нищо общо с Обиколката на Франция.

Ние всички сме имали досег с рака, всички познаваме приятел, колега или роднина, който е заставал лице в лице с ужасното заболяване. Ракът е част от живота ни и в произволната му, безмилостна селекция на жертви няма справедливост. Често болестта пристига без предупреждение и отнема любимите ни хора, замествайки ги хладнокръвно с нестабилни спомени. На 20 октомври 1996 ракът се стовари с цялата си смъртоносна мощ и върху един от най-силните мъже на планетата - Ланс Армстронг. Болестта обаче не подозираше какво я чака. Ланс подходи към ситуацията така, както към всяко предизвикателство - агресивно и без колебание. Ужасяващата диагноза беше рак трета степен с 14 метастази в белите дробове и мозъка. Положението е изглеждало толкова отчайващо, че личният приятел на Армстронг - д-р Джим Рийвс от Остин, Тексас, признава, че се е разплакал, когато е видял рентгеновите му снимки. Близките на Ланс били съкрушени в очакване на най-лошото, а самият той усеща себе си на ръба на бездната и за пръв път остава насаме с мисълта за собствения си край.

"Кое е по-силно в този живот - страхът или надеждата?" Това е въпросът, който си зададох в този ден - спомня си Армстронг. - Бях толкова изплашен, когато осъзнах, че моята собствена смърт ме гледа в очите, но нещо ми каза, че страхът не може да властва над сърцето." След като намира отговор на този екзистенциален въпрос, Армстронг се хвърля с всяка клетка от тялото си в най-неравностойното и мъчително състезание в живота си. Това по оцеляване. В болницата в Индианаполис Ланс е приет от светилото в онкологията д-р Крейг Никълс и подложен на кошмарна химиотерапия. Именно в тази клиника за първи път в света е използван цисплатин, който всъщност е втечнена платина. Свръхтоксичната съставка се вкарва във вените на пациента в комбинация с още три силно отровни вещества. Коктейлът, наречен ВИП, е толкова опасен че медицинските сестри носят специални предпазни дрехи, когато сменят системите. "Големият въпрос е какво ще бъде убито първо - ракът или ти", казва Ланс.

Никълс не дава гаранции и предупреждава Армстронг, че химиотерапията наистина може да се окаже смъртоносна за него. Отровата се стича като киселина във вените на колоездача в продължение на седмици. Ланс губи безвъзвратно 10 кг мускулна маса и започва буквално да се топи. Косата, миглите и веждите му са изпепелени, а тялото му е разяждано от неописуема болка. Ланс започва да повръща непрекъснато, а от дробовете му с кървене изригват кървави тъкани. Венците и вътрешността на устата му също се покриват с жестоки рани. Останало почти без имунна система, тялото му се превръща в отворена покана за смъртоносната инфекция. "Накрая само можех да лежа, свит на топка, и се чудех дали лечението всъщност не е по-жестоко от болестта", разказва Ланс, който открива върху ръцете си тъмни следи като от гуми на колело.

Това се оказва т. нар. химиоизгаряне - токсините са минали през тъканите чак до кожата и горят отвътре навън. Проблемът с туморите в мозъка е не по-малко сложен - един е в близост до очния нерв и замъглява зрението на Армстронг. Друг е на милиметър от центъра на равновесието и докторите се опасяват, че дори да оперират, Ланс никога няма да може да се състезава. Само благодарение на изумителната прецизност на неврохирурга Скот Шапиро ракът е отстранен от мозъка на колоездача без трайни последствия.

Един ден до леглото на полуживия Ланс се изправя висок французин с неловка усмивка на лицето и 500-доларова бутилка червено "Бордо" в ръцете. Името му е Ален Бондю и той е шеф на френския отбор Кофидис, с който Армстронг има договор за 2,5 млн. долара. Виното е повече от неадекватен подарък за човек, който едва преглъща няколко капки вода през разранената си уста, но новината, която Ален е донесъл, е още по-шокираща: Кофидис искат да разтрогнат с Ланс. В контракта, твърди Бондю, има клауза, според която колоездачът трябва да се яви на физически тестове. Ако не ги вземе още на следващия ден, Кофидис могат да анулират договора. Агентът на Ланс Бил Степълтън изпраща французина в родината му с няколко думи, от които нито една не става за публикуване. Така Армстронг напуска отбора, без нито веднъж да е карал за него. Кофидис бяха решили, че хвърлят парите си право в завещанието на един обречен човек. Напълно е възможно, докато сме живи, да не видим по-глупав мениджърски ход в световната спортна история.

В същото време се оказва, че Ланс е останал без здравна осигуровка и въпреки че продава любимото си Порше, не е в състояние да поеме астрономическите разходи по лечението. В безизходицата той се обажда на шефа на компанията "Оукли" Майк Парнъл и му се примолва за помощ. Всеки път, когато видите Ланс да носи очилата на "Оукли", си спомняйте, че именно тази фирма пое сметките на Армстронг още преди той да бе станал прочут и без да има гаранция, че въобще ще оживее. В крайна сметка, както повечето съперници на Ланс, така и ракът падна жертва на нечовешката му издръжливост и неописуемата му жажда за победа. Защо и как Ланс надделя болестта, винаги ще остане мистерия, но безспорно има няколко допринасящи фактора. Армстронг е роден малко по-различен от повечето от нас. Когато е бил на 16 години, една от най-реномираните лаборатории по спортна физиология в света - "Куупър Клиник" в Далас, прави изследване на виталния капацитет на юношата. Хиляди елитни спортисти минават през тази клиника, но до ден днешен нито един дори не се е доближил до резултатите, дадени от тийнейджъра.

Армстронг също произвежда далеч по-малко млечна киселина от нас, простосмъртните, а нейното натрупване е това, което блокира мускулите при продължително натоварване, т.е. във физиологическо отношение Ланс е от друга планета и може би това е една от причините да се справи с рака. Според самия колоездач основни фактори са били агресивното лечение и огромна доза късмет. Д-р Никълс също има теория. Според него съдбата е имала конкретен план за Ланс и му е пратила болестта, защото е знаела, че той ще я победи и може да инвестира победата във велики дела.

От 1999 насам Армстронг прави всичко възможно, за да оправдае тази теория. С излизането от болницата той основава фондацията LAF, чрез която събира колосални суми, за да финансира борбата с рака. Миналата година LAF започна да продава жълти гривни с надпис "Livestrong" ("Живей силно"). Гривните струват $ 1 и всеки цент отива за болните. Ланс не сваля гривната дори когато се къпе. Почти няма човек, който да не иска да се идентифицира с него и да носи гривната с любимия му цвят на шампион. Само в Америка са купени над 30 млн. броя. В България ги забелязах върху китките на Бербатов и Лалова.

Когато човечеството открие лекарство срещу рака, огромна заслуга за това ще има и Армстронг. За него това ще е по-важно от спечелването на 20 последователни Тура. След химиотерапията Ланс трябваше да промени стила си заради изгубените мускули. Безумният му тренировъчен режим би убил средностатистическа антилопа, а начинът му на хранене е потискащ. Колоездачът носи навсякъде със себе си малък кантар, с който измерва всяка хапка и изчислява калоричната й стойност. Френската преса и особено "Л'Екип" и "Льо Монд" от години сипят хули върху Армстронг, въпреки че той е най-тестваният колоездач и в пробите му няма дори намек за забранени стимуланти. Повечето материали по темата са абсолютни инсинуации, подхранвани от криворазбран шовинизъм и завист. Като журналист разбирам цената на един сензационен материал, но като човек никога няма да разбера точно от кой мрачен ъгъл на човешката натура се изсипва цялата тази омраза. Ланс винаги е бил много наранен от това, че най-много хули идват именно от страната, която той обича като втора родина, в която има дом, на чиято Обиколка е посветил толкова много и в която би желал един ден да умре.

Армстронг е един от малкото хора, за които мнението ми не може да бъде променено от нищо - ако иска, може да вземе повече стероиди от цяло стадо източногермански гребкини
За мен и за милиони като мен той винаги ще бъде уникален и достоен за уважение човек.

Безброй са хората, поразени от рак. Телата им са опустошени от метастази, волята - сломена от болката, и силата им - отнета от химиотерапията. Ние всички познаваме такива хора и няма гаранция, че един ден и ние няма да заемем мястото им. Повечето жертви имат поне една застрашена мечта. Някои искат да застанат поне веднъж на северния ръб на Великия каньон, други - да се разхождат из Лувъра, трети - да чуят на живо Павароти.

Кое е по-силно - страхът или надеждата? За тези хора историята на Армстронг е отговор на въпроса, който без съмнение ги преследва в най-тежкия им час. Затова и този юли ще стискам силно палци в продължение на три седмици за победа на Армстронг. Не за него лично или за Америка, или за някаква безсмислена кауза. А за тези милиони красиви, но застрашени мечти, които имат нужда точно от човек като Ланс и той да им покаже, че човешката воля е по-силна от всичко. И е в състояние да победи и болката, и жестоките алпийски върхове, а някой ден дори френската преса.

Всяка титла на Ланс неизменно провокира някои въпроси: Какво да правим с живота си, така че да не го пропилеем напразно? Как да внесем някакъв смисъл в мимолетното си пребиваване на този свят? Не е ли дошъл моментът да направим нещо стойностно, преди този скъперник времето да ни е затръшнал вратата?
Разбира се, не всички можем да бъдем като железния Ланс да спечелим шест пъти Тур до Франс и да въдхновим стотици милиони по целия сват. Но ако не друго, поне можем да се лишим от две кафета, да бръкнем в джоба си и да си купим една малка, жълта, гумена гривна.

Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2024