До скоро въпросът кой е най-великият играч за всички времена се натъкваше на почти мълниеносен отговор: "Майкъл Джордан, разбира се!" Този отговор бе толкова абсолютен, единодушен и безапелационен, че самият въпрос започна да избледнява и да изчезва от баскетболния лексикон. В последно време обаче ,старият въпрос отново си проправя път благодарение на изумителния сезон на Кобе Брайънт и на геройствата на Леброн Джеймс. Кобе бе неопазим през цялата година, записвайки няколко мача с по над 50 точки. Малко преди Коледа звездата на Лейкърс наниза 62 т. на Далас само за 33 минути игра, а както всички знаем, на 22 януари Брайънт разтърси спортната общественост с астрономическите си 81 т. срещу Торонто Раптърс. Вдъхновени от офанзивните експлозии на Кобе и от впечатляващата му въздушна акробатика, много фенове, коментатори и специалисти се прекръстиха и го поставиха на пиедестал, по-висок дори от този на всевишния Джордан.

Баскетболното богохулство обаче не свършва дотук: името на Леброн Джеймс също вече се прокрадва в класацията, водена до този момент от Майкъл. Асът на Кливланд е най-комплексният играч в лигата, а е едва на 21 години! Нито Джордан, нито Кобе, нито който и да било се е състезавал на такова ниво в НБА на толкова крехка възраст. Ако Джеймс продължава с това темпо, то ще смачка много рекорди, преди да е навършил 30. Истината е, че като погледнем на въпроса за най-добрия играч за всички времена като на нерешено уравнение, ще трябва да признаем, че то има повече от три неизвестни. Не можем да изключим името на рекордьора по резултатност Карийм Абдул-Джабар, чиято стрелба в стил "небесна кука", бе абсолютно неудържима. Мнозина биха споменали Меджик Джонсън и Лари Бърд. Бил Ръсел също усложнява уравнението със своите 11 шампионски титли. Питайте повечето експерти и те ще ви кажат, че най-важното постижение за баскетболиста е така нареченият трипъл дабъл. Това означава поне 10 точки, 10 борби и 10 асистенции в един мач. В баскетболните среди тази статистика е по-ценна от 40 индивидуално отбелязани точки.

Трипъл дабълът е голяма рядкост в лигата и на малкото, които са го постигнали, се гледа като на завършени играчи. Може би затова доста хора смятат Оскар "Биг О" Робъртсън за най-великия на всички времена. Едва ли някога ще има по-универсален баскетболист от Големия О. През 1962 той е записал срещу името си 30 т., 12 борби и 11 асистенции на мач: трипъл дабъл за целия сезон! Но със или без помощта на статистика определението "най-велик" ще си остане малко или повече субективно.

Лично за мен титлата на най-изумителна и легендарна фигура в световния баскетбол все още принадлежи на Уилт Чембърлейн. Тъй като постиженията му са донякъде отдалечени във времето, не винаги си даваме сметка, че много от тях граничат с научната фантастика. Талантите на Уилт се простираха далеч извън рамките на баскетбола. До ден днешен той държи над 100 рекорда в НБА. Доминацията му е била толкова задушаваща, че лигата е наложила драстични промени в правилника само и само да ограничи надмощието му. 216-сантиметровият Чембърлейн е бил познат като Голямата мечка, но гигантският му ръст е само съставна част на личността му. Едва ли някога се е раждал човек с такива размери, който да разполага с подобна координация, бързина, издръжливост и светкавични реакции.

Малко хора знаят, че като студент Уилт става шампион на САЩ на скок височина а в гимназията се изявява в спринтовите дисциплини и в скока на дължина. През 1956 се хваща на бас със сребърния медалист по тласкане на гюле от игрите в Мелбърн Бил Нидер, че ще го победи в собствения му спорт. Без никога в живота си е да е хващал гюле, Чембърлейн печели баса с цял метър. На 36-годишна възраст Голямата мечка се захваща с волейбол и бързо се превръща във великолепен играч. Уилт става ключова фигура в развитието на плажния волейбол в световен аспект и е смятан за важна част от историята на този спорт. Способностите му са толкова големи, че дори взима наградата MVP в Мач на звездите, излъчен по NBC. Прословута е следната история, разказана от олимпийския шампион от 1984 г.

Пат Пауърс: "Играехме волейбол на плажа в Санта Моника и Уилт се скара с един от противниците - Амон Лъки. Разпаленият Амон имаше неблагоразумието да мине под мрежата и да навлезе крещейки в персоналното пространство на Чамбърлейн. Уилт грабна нахалника и просто го хвърли през мрежата от другата страна на игрището. Най-невероятното е, че Амон тежеше 105 кг! Излишно е да казвам, че Чембърлейн спечели и спора, а ако не ме лъже паметта, и мача." 

На баскетболния терен Уилт не е имал равен. На 2 март 1962 вкарва невероятните 100 точки на Ню Йорк Никс - рекорд, който едва ли някога ще бъде надминат. Дори Кобе признава, че не би могъл да се доближи до тази цифра, особено ако се играе без линията за три точки и без продължения. Стоте точки на Чембърлейн са повод да се върнем към странния съвет от началото на статията. На 2 март 1962 Марк Стърн не е бил белокос и достолепен бизнесмен, а 18-годишен студент в колежа "Дикинсън". Предстоял му изпит и той решил да продаде билета си за мача Филаделфия - Ню Йорк. Така Марк изпуснал да види на живо най-великото индивидуално изпълнение в историята на баскетбола.

На 22 януари 2006 Стърн отново решава да продаде билета си, този път за Лейкърс - Торонто. Това, разбира се, е историческата среща, в която Кобе вкара 81 т. Два велики мача, разделени от 5000 км и 44 години. А един и същи несретник купи и продаде билетите си и за двата? Горкият човек! Самият Уилт никога не е смятал 100-те си точки за голямо постижение и дори твърди, че го е срам от тях, защото са знак за егоизъм на игрището. Колкото и налудничаво да звучи, някои от рекордите на Голямата мечка са още по-впечатляващи. През 1961/62 например той вкарва средно по 50,4 точки! В същия сезон гигантът прави нещо не по-малко изумително, прибирайки почти 27 отскочили топки на мач! За сравнение през целия изминал сезон само един-единствен път играч е записал 26 борби (Дуайт Хауърд, Орландо Меджик).

Едно от най-невъзможните постижения на Чембърлейн е денят, в който събира 55 борби под коша. Безумие! Но най-изумителното е, че мачът е срещу Бостън Селтикс с Бил Ръсел. Да вземеш 55 борби с Ръсел в подкошието е все едно да вземеш 55 пъти топката от краката на Роналдиньо в един-единствен мач Когато специалистите и феновете почват да обвиняват Уилт в егоизъм на игрището, той се ядосва и обещава, че следващия сезон ще води лигата по асистенции. Речено - сторено. През 1967/68 името му фигурира на първо място в графа асистенции пред всички гардове-разпределители в лигата. Същия сезон Чембърлейн става единственият играч в историята, записал дабъл трипъл дабъл: 22 точки, 25 борби и 21 асистенции! През 1961 вкарва 78 точки на Лейкърс и овладява 43 борби в същия двубой. През 1968 Уилт записва трипъл дабъли в 9 последователни мача. 

През 1972 в две поредни срещи 35-годишният Чембърлейн бие 11 чадъра на 25-годишния Абдул-Джабар и го отстранява от плейофите. За щастие на Карийм Уилт прекратява кариерата си скоро след това. Въпреки животинската си, почти свръхестествена сила великият център никога не е излизал от мач за шест нарушения и не е бил гонен от игра. Най-големият дефицит в биографията на Уилт е недостигът на шампионски титли. Само два пъти той е стигал върха и причината за това е непобедимата династия на Бостън Селтикс, която неизменно затръшваше вратата под носа на Чембърлейн. Всичките индивидуални геройства на Уилт не бяха достатъчни, за да надвият митичната "зелена машина" на Кузи, Ръсел и Ауербах.

Преди време бях изумен, когато видях младия Уилт в акция благодарение на видео архивите на Канзас Юнивърсити. Гъвкав и елегантен като газела, 216-сантиметровият исполин движеше бързата атака с умението на гард. Видях го да се носи като гръмотевичен облак над коша, да забива, да поднася изящно топката, да дриблира като картечница и дори да прави трикови подавания зад гърба си. Ако котките можеха да летят, сигурно щяха да се движат като него. Някои неща на този свят просто нямат логично обяснение. Почти невъзможно е да разберем принципа за несигурност на Хайзенберг, плътността на черните дупки в Космоса или причините за успеха на "Бекстрийт Бойс". Към тези необясними мистерии на Вселената трябва да прибавим и Уилт Чембърлейн. За мен той е уникален човешки екземпляр, чиято физика е изпреварила расата си в еволюционно отношение. Може би преди години сноп радиация е изтекъл от атомната електроцентрала "Пийч Ботъм" на 70 мили от дома на семейство Чембърлейн във Филаделфия и е причинил някаква спонтанна мутация на молекулярно ниво. Може би затова в семейството на двама родители под 180 см се е появил гигант с рефлекси на пантера. Извънземните качества на Уилт са толкова необясними, че съм готов да повярвам, че той е някаква мутация. Аномалия. Х-мен!

Каквато и да е тайната му, съкровищницата на баскетбола би била далеч по-бедна без нея. Никога няма да забравя студения януарски ден, в който една от мечтите ми се сбъдна и успях да стисна ръката на Уилт. Огромната му лапа погълна дланта ми и въпреки че метакарпалните ми кости простенаха от болка, осъзнах с кристална яснота, че се намирам в непосредствена близост до един изключителен човек. Това е усещане, което ме е спохождало едва няколко пъти в живота. Със самото си присъствие Чембърлейн излъчваше някакво естествено величие. Щастлив съм, че в този ден преди 8 години го видях, защото няколко месеца по-късно легендата ни напусна завинаги. Сърдечна криза го отнесла в съня му на 62 години. Но преди да си тръгне, Уилт се погрижи да остави след себе си огромно баскетболно наследство, безброй недостижими рекорди и много хора като мен, които вярват, че именно той е най-великият играч на всички времена.