Страницата на Иво Иванов, Канзас - Най-скъпият дар
Sunday, 2016-12-11, 6:03 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Най-скъпият дар | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site

Най-скъпият дар

11 Януари 2006 г.

Дoнорите на органи са истинските златни олимпийци
.

В неделя вечер Джейсън Купър влезе в игра в 22-ата минута на мача Портланд Трейл Блейзърс - Маями Хийт. Той спокойно зае мястото на изморения Шакийл О'Нийл пред 20 000 зрители в "Роуз Гардън Арина". Без да губи време, Купър открадна топката от гарда на Портланд и разтресе коша с мезозойска забивка. Само за 15 минути Джейсън отбеляза три коша от три стрелби, прибра 4 отскочили топки и би животински чадър на Рубен Патерсън. По-интересното е, че в абсолютно същия момент същият този Купър почиваше пред телевизора в скромния си апартамент в Ню Йорк на 5000 км от залата на Портланд.


Сигурно се питате как този 31-годишен мъж е намерил начин да осъществи едно от най-древните желания на човека - да се намира на две различни места по едно и също време. Кой не е искал в даден момент да притежава подобни свръхестествени способности? Да може да се излежава до обяд и в същото време да е на лекция; да дреме на досадно събрание и да кара ски на Маркуджиците; да е на мъчителна вечеря с тъста и тъщата, докато самодоволно мушка студена бира по време на Левски - ЦСКА пред телевизора.

Купър, разбира се, няма чак такива невероятни качества. Той нито знае как да се клонира, нито пък е намерил начин да извършва квантов скок във времето. Появата му на двубоя с Портланд е съзнателно преувеличена. Истина обаче е, че поне част от него в буквалния смисъл излиза на терена всеки път, щом центърът на Маями Алонзо Моурнинг влезе в игра. Точно преди 2 г. Купър спаси живота на легендарния баскетболист, дарявайки го с единия от бъбреците си. Кошмарно дегенеративно заболяване, носещо сложното име фокална гломерулосклероза, нападна Алонзо на олимпиадата в Сидни през 2000 г. Малко след като се прибра полужив в САЩ, Зо, както тук наричат Моурнинг, научи, че болестта му е неизлечима и че бързото й развитие скоро ще отнеме не само кариерата, но и живота му. Просто не бе за вярване, че железният, 210-сантиметров Алонзо, чието тяло представляваше стълпотворение от хипертрофирали мускули, е само на крачка от смъртта. 

Съдбата обаче му изпрати благородния Джейсън, който научил за критичното състояние на Моурнинг само седмица преди Моурнинг да бъде сложен на диализа. Без въобще да се съмнява в решението си и без да поиска и цент в отплата, Купър предлага единия от бъбреците си на Алонзо. Серията тестове го определят като подходящ донор. Двамата имат една и съща кръвна група (О положителна) и са далечни братовчеди, въпреки че не са поддържали връзка. Освен това Джейсън е относително висок (190 см), което прави вътрешите му органи още по-съвместими с тези на баскетболния великан.

Бъбрекът е много важен орган, през който всеки ден минава огромно количество кръв. Той поема отровните токсини от организма, филтрира ги и чрез серия сложни процеси успява да ги превърне в безвредна урина, която се отделя от тялото. Той също секретира три важни хормона, които регулират метаболизма и произвеждането на кръвни клетки. Преди появата на Купър Алонзо е бил напълно отчаян и се е готвел за най-лошото. Особено мъчителни били мислите за семейството и децата му, които били изключително привързани към болния си баща. Затова неочакваната саможертва на далечния братовчед, който работи като обикновен охранител в банка, пристигнала като слънце по време на буря.

Зо е човек със страхотна воля и може би затова минути преди операцията намерил сили да погледне Джейсън в очите и да изрече трудни за казване думи. "Искам да знаеш, че можеш да се откажеш във всеки миг. Стани от леглото, отвори вратата, излез от хирургията и не се обръщай назад - промълвил умиращият баскетболист. - Няма да ти се сърдя. Няма да се ядосвам. Просто ще приема решението ти с разбиране."

Само няколко часа по-късно Моурнинг имаше нов бъбрек и шанс за нов живот. След като прочете автобиографичната книга на Ланс Армстронг, Алонзо намери сили и да се върне в баскетбола. "Когато ме налегне болка и умора на игрището - казва Зо, - си спомням за Армстронг и за това колко по-тежък и невъзможен бе неговият път." Може би затова Алонзо не сваля жълтата гривна на фондацията на Ланс от китката си. След контузията на Шак Моурнинг трябваше да го замести в цели 18 мача. За почуда на всички Алонзо и бъбрекът на Джейсън Купър се развихриха като урагани и Зо бързо се настани на първо място в лигата по процент на стрелбата (56,7%) и чадъри (3,71 на мач). За да предпази бъбрека си от лактите в НБА, Моурнинг носи специален защитен колан, произведен за него от "Найк".

Религиозният Алонзо е убеден, че неочакваната поява на идеален донор в точния момент е повече от съвпадение. Той гледа на бъбрека като на знак от най-висшата възможна инстанция и смята, че той му е донесъл нови отговорности. Мечтата му е да спечели поне веднъж титлата, но най-голямото му желание е с примера си да поощри даряването на органи и да направи същото за бъбречните заболявания, което Армстронг направи за борбата с рака. Зо създаде фондация, която вече е събрала над $ 10 млн. за неговата благородна кауза.

Един от най-популярните цитати на Уинстън Чърчил е, че ние живеем от това, което получаваме, но правим живот от това, което даваме.

Безкористната щедрост е това, което ни прави хора в един свят, в който напоследък върлува тотален материализъм. Добре е да помним, че колкото повече даваме, по-богати ставаме, а няма по-голям, по-величествен дар от този да подариш живот. Америка с всичките си недостатъци има и изумително благородни черти. На всеки, който получава шофьорска книжка, му се задава един много важен въпрос: "Искате ли да бъдете донор в смъртта си?" Самата мисъл е тежка и неудобна, но отговорът често е животоспасяващ. Ако кажеш "да, искам", върху книжката се изписва "донор". Никой не обича да мисли за собствената си смърт, но истината е, че животът е крехък, съществуването ни условно, обстоятелствата непредсказуеми. При 100 км/ч на магистралата всеки е на една спукана гума разстояние от смъртта.

Както казват моите съграждани от групата "Канзас": "Ние сме всичко на всичко прах във вятъра." Аз гледам прагматично на нещата и знам, че нито един от вътрешните ми органи няма да ми свърши работа в гроба. На шофьорската ми книжка пише "Иво Иванов: донор". Ако, не дай си Боже, неочаквано бия шут на камбаната, бих искал да дам колкото се може повече от себе си на тези, които отчаяно се нуждаят. Знаейки точно какви щуротии съм правил през двайсетте си години, предполагам, че черният ми дроб няма да свърши особена работа, но вместо да угояват червеите, сърцето, панкреасът, бъбреците и белите ми дробове могат да дадат живот и щастие на хора, които иначе биха били обречени. Не знам как е в България, но тук въпреки напредничавото мислене в тази област има огромни списъци с хора, чакащи органи от донор с години. Всеки ден в САЩ умират 17 души в очакване на трансплантация.

Зо не е единственият елитен спортист с подобна история. Шон Елиът получи бъбрек от брат си, след което се върна в Сан Антонио Спърс и дори спечели титлата. Грег Остертаг от Юта Джаз също играе с един бъбрек, защото дари своя на болната си сестра. Магьосникът на сноуборда Крис Клъг бе на косъм от смъртта през 2000 г., но благодарение на някой, отговорил с "да" на въпроса за шофьорската книжка, получава здрав черен дроб и само 18 месеца по-късно печели медал на игрите в Солт Лейк Сити. По-късно Крис описа премеждията си в невероятната книга "До ръба и обратно". По всяка вероятност скоро ще видим Клъг в Торино в третата му поредна олимпиада. Крис ме помоли да предам на читателите на "7 дни спорт" следното съобщение: "Всичко най-хубаво и честита Нова година на България. В момента съм в Италия и се готвя за последната олимпийска квалификация. Българският отбор също е тук. Познавам някои от вашите момчета. Искам да предам на всички в България, че днес съм тук само защото един човек бе взел решението да дари органите си, давайки ми възможност да живея. Аз ще му бъда задължен и признателен завинаги. За мен донорите на органи са истинските златни олимпийци. Благодаря на всички, които ме подкрепят." Ако искате, пишете лично на Крис на chris@chrisklug.com

Преди 12 години подобно на сноубордиста американско семейство попада в Италия, но за разлика от него е там на екскурзия. Малкият им син Никълъс бил влюбен в богатата история на тази страна и си представял, че е древноримски генерал. "Когато се завърна от завоеванията си - казвал 7-годишният малчуган, - всички ще знаят кой съм и даже улици ще носят моето име." На 29 септември 1994 семейство Грийн става жертва на въоръжен грабеж. В суматохата Никълъс е прострелян в главата и умира на място.

Смазаните родители заявяват в болницата, че искат да дарят всички органи на сина си - нещо нечувано по това време в Южна Италия. Ето какъв е резултатът от това тяхно решение: двама ослепяващи млади родители проглеждат; една майка успява за пръв път да види лицето на детето си; един диабетик, който ту влизал, ту излизал от кома е излекуван; две хлапета с ограбено от диализа детство имат нови бъбреци, а едно 15-годишно умиращо момченце получава сърцето му; черният дроб на Никълъс спасява симпатично италианско момиче на име Мария Пиа, което е в кома и само на няколко часа от смъртта. За жеста на семейство Грийн научава цяла Италия, където животът на 7 души е променен завинаги. Медиите отразяват широко събитието. Италианците са покъртени и само за 24 часа броят на дарителите на органи в страната се утроява. Почти мълниеносно страната се изкачва от едно от последните места в Европа в тази категория на едно от първите. Днес Никълъс Грийн е покорил напълно Италия, но неговият триумф е далеч по-траен от този на древноримски генерал. На негово име са кръстени най-голямата болница в страната, детски площадки, училища и да, дори улици!

"Синът ни има милиони лели и чичовци, пръснати из цяла Италия", казва баща му Реджи. През 1998 Джейми Лий Къртис и Алън Бейтс участваха във филма "Подаръкът на Никълъс", който разказа неговата история. Казват, че между донора и получателя съществувала някаква почти свръхестествена вразка. Родителите на Никълъс поддържат контакт с всички, получили органите на сина им. Що се отнася до Алонзо и Джейсън, днес те са толкова близки, че се разбират без думи. Миналата година Мария Пиа дойде в САЩ чак от Сицилия, за да целуне гроба на Никълъс и да се срещне с родителите му Маги и Реджи. Мария е 30-годишна майка на две деца, водеща щастлив и здравословен живот. Болезнено срамежливата италианка бе видимо смутена от вниманието на медиите. "Не става дума само за черния дроб на Мария - заяви Маги Грийн при срещата. - Никълъс е също в сърцето й." До гроба на малкия донор Мария не издържа и се разплака, след като прокара пръсти върху образа на детето, гравиран на плочата. На два метра под земята би трябвало да лежи мъртвият Никълъс, но аз лично се съмнявам в това. За хора, които са в състояние да бъдат на две места по едно и също време, няма място за смърт.

Един от най-добрите специалисти в областта на трансплантацията - д-р Джон Поулсън, твърди, че донорите са анонимните герои на нашето време.

Никълъс Грийн продължава да живее, и то не само в седемте италианци, носещи органите му. Той е много зает с разпространението на посланието, че на този свят му трябват повече герои. "Бихте ли превели на родителите - помоли зъзнещата от студ Мария Пиа, - че сега ще отведа детето им обратно в Сицилия, където винаги има толкова слънце." И с тези думи италианката си тръгна, хванала с една ръка дъщеря си Алесия, а с другата прелестния си 6-годишен син... Никълъс.

Иво Иванов

Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2016