Страницата на Иво Иванов, Канзас - Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка
Sunday, 2016-12-11, 6:05 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site
Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка


Момчето е слабичко и стреля с лявата ръка. Ще се опитам да разширя колкото мога това изречение до края на статията, но засега това е първото нещо, което забелязвам, анализирайки видео архивите от мачовете на отбора на Пънахау. Почти нямам съмнение, че това е било и първото нещо, което се е набило в очите на Крег, когато се е изправил за пръв път срещу крехкия левичар на баскетболната площадка.


Крег Робинсън обича Мишел. Така, както само един голям брат може да обича малката си сестра. За него нейната сигурност, бъдеще и щастие са далеч повече от роднинско задължение – те са негово призвание. Понякога най-голямата опасност за една млада жена е самата тя: силни емоции, внезапни влюбвания и уязвима доверчивост са в състояние да нарушат преценката й и да хвърлят мъгла върху съзнанието й. Крег знаел идеално, че океанът е пълен с акули и зад всеки ъгъл дебнат безочливи крадци на сърца. Ето защо, когато усетил, че сестра му хлътва безнадеждно по един обаятелен, слабичък младеж, той решил да го подложи на тест…на баскетболната площадка.

 

Навремето Крег беше един от най-добрите баскетболисти на Америка, а в момента е треньор на първодивизионния Браун Юнивърсити. Играта до такава степен се сраснала със същността му, че той е намерил начин да иска от нея отговори дори на най-важните въпроси в живота си. „Аз винаги съм бил в състояние да определя характера на човек по това, как се държи на игрището” – спомня си Крег – „Дали е егоист, дали симулира, дали е арогантен и сприхав…

 

Мишел знаеше за това мое качество и самата тя предложи да заведа любимия й мъж на една от моите игрички с бивши професионалисти. Това, което установих е, че младежът е не само добър играч, но и стойностен човек. Играеше уверено, чисто и колективно и въпреки крехката си физика, не се страхуваше от физически сблъсъци с далеч по-тежки играчи. Хареса ми как бързо намери общ език с останалите и въпреки, че беше завършил право в Харвард, не го афишираше по никакъв начин.”

 

В крайна сметка Робинсън сложил баскетболния печат на одобрението върху връзката на сестра си. Не знам дали Крег е бил прав да се доверява на подобна игрова психоанализа, но факт е, че от тогава Мишел и любимият й са натрупали 15 години щастлив брак и две дъщери. Това е прекрасно разбира се, а пък и аз съм доволен, защото вече имам малко по-многозначително наблюдение и мога да добавя че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно и се разбира с другите.

 

Сигурно има известна доза истина в теорията на Крег. Често съм забелязвал как между двата коша маската пада и за броени минути човек неизменно се превръща в себе си. Демагогията отстъпва място на истината, амбицията маха дрехите си, недостатъците се озъбват и дори погребани комплекси започват да надничат от миналото. Играта задава въпроси и характерът ти отговаря.

 

Ето защо се ровя в старите мачове на съпруга на Мишел и въпреки, че знам доста за него, се надявам да науча още. Кадрите са от гимназиалните му години. Виждам чисто баскетболни неща: младежът с номер 23 отскача мощно от два крака и грациозно прибира отскочили топки с дългите си крайници. Движи се умело с и без топка и не се колебае да вземе нещата в свои ръце. Това е подготвен, комплексен играч, който не се страхува да поеме отговорност.


Чувал сам много за уличните му мачове по асфалтовите площадки на гетата в Саут Сайд в Чикаго, където се появявал неочаквано с група приятели, между които и Крег Робинсън. Тези игрички често се превръщали в ожесточени битки, но нашият левичар винаги успявал да запази самообладание и колкото и да му драскали кибрита, никога не се палел. Нещо повече – в края на всеки мач неизменно си тръгвал от игрището с няколко приятелства в повече.

 

Най-странното е умението му да използва фразеологията на баскетбола като разговорник, чрез който да комуникира без проблем с хора от различни раси, социално положение, култури, националности и възрасти. Ще посегна директно към този разговорник, за да насоча вниманието ви към разширяващото се прозрение, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност и не губи самообладание.




Едно от любимите му места за игра е тежкарския Ийст Бенк Клуб, който е пълна противоположност на игрищата в Саут Сайд. Тук идват да тренират най-богатите и влиятелни личности в Чикаго. Може би причината да намира с такава лекота общ език с всички, се крие в невероятните разклонения на родословното му дърво. Родителите му са рожби на два континента. Баща му е чернокож, а майка му толкова бяла, че сигурно й се е налагало да си слага плажно масло при пълнолуние. Самият той е отраснал в Джакарта и Хонолулу и една от любимите му фрази е, че когато се събирали роднините му все едно, че е на сесия на Обединените Нации.

 

Да бъдеш отгледан в подобно семейство в епохата на глобализацията е голямо преимущество, така че днес нашият герой е човек без предразсъдъци, шовинизъм и цвят. За него е повече от ясно, че светът е станал прекалено широк, за да бъде набутан в тясно съзнание.


Преди години, левичарят от видео архивите участва в баскетболен мач в затвор срещу опасни престъпници. Идеята била, да им се изпрати посланието, че само, защото са зад решетките, не означава, че тези хора са завинаги отписани от обществото и са престанали да съществуват. Това е благороден жест, защото понякога нещо елементарно като баскетболен мач, може да напомни на човек, че останалият свят не го е забравил и да даде положителен тласък на един застинал живот. Което създава идеална предпоставка за логичното наблюдение, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание и гледа на света с отворено съзнание и благородство.


В момента баскетболистът си търси отчаяно работа, въпреки че резюмето му е идеално. Казват, че е работохолик и перфекционист. Има изумително обаяние и излъчване. Стига да пожелае, сигурно би могъл да стане голям треньор. От няколко месеца се явява на работни интервюта с потенциалния си работодател и мнозина твърдят че досега никой не се е справял по-успешно. Междувременно успя да напише две великолепни книги, за които натрупа поредица награди и суперлативи. Великата легенда на НБА Карийм Абдул Джабар заяви, че му стиска палци за работата, тъй като няма по-подходящ човек за нея. За съжаление в усиленото преследване на мечтаната позиция, напоследък не му остава време за баскетбол. „Липсва ми”, заяви наскоро стройният левичар, „Често сънувам че играя баскетбол!”


Сънищата са отражение на действителността, а на този етап тя е повече от сигурна че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание, гледа на света с отворено съзнание и благородство, работи непрекъснато, има страхотно дар слово, обаяние и интелект.




Това изречение, посветено на младия играч, продължава да расте и става все по-впечатляващо, но аз от дете не вярвам на хора от неговия бранш и все още не съм сигурен, че трябва да повярвам. Не е принцип, а по-скоро условен рефлекс, създаден благодарение на безброй разочарования, натрупани през годините. Кой знае? Може би именно един бивш баскетболист с точна лява ръка е човекът, който би могъл да промени мнението ми. Наскоро прочетох и втората му книга: „Дързостта на надеждата”. Бях буквално пленен от освежаващата искреност, с която бе напълнен всеки ред.

 

В момента голямото интервю продължава, но само след седем месеца и аз ще бъда сред тези които ще решат дали съпругът на Мишел Робинсън ще бъде назначен на мечтаната си работа. И колкото повече научавам за него, колкото повече се взирам в старите баскетболни кадри, толкова повече си давам сметка, че: Момчето е слабичко, но смело, стреля с лявата ръка, играе чисто и колективно, разбира се с другите, не се страхува да поеме отговорност, не губи самообладание, гледа на света с отворено съзнание и благородство, работи непрекъснато, има страхотно дар слово, обаяние и интелект и светът само може да спечели, ако през ноември именно той стане най-могъщият човек в Съединените Щати.


На добър час г-н Обама!

 

Иво ИВАНОВ (Канзас)

1 март 2008 година

Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2016