Страницата на Иво Иванов, Канзас - Мракът не може без светлина
Sunday, 2016-12-11, 6:03 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Мракът не може без светлина | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site

Мракът не може без светлина

Нищо не е само черно и бяло – доказват го две легенди на НФЛ.


Дру Розенхаус е мръсник. Епохален мръсник! В Америка почти няма човек, който да не го ненавижда. Рей Карут е добряк. Изключителен добряк. Трудно ще откриете човек, който да не го харесва. Днешният разказ ще се опита да вземе историите на Дру и Рей и някак си да им намери място в една и съща идеално оформена окръжност. Подобно на окръжността, в която са обречени на вечно противоречиво сътрудничество двата древни китайски символа Ин и Ян. Виждали сте ги хиляди пъти в цялата им черно-бяла непретенциозност.

Хвърлете все пак още един поглед към снимката: двете древни попови лъжички – едната черна, другата бяла – все така вбесяващо различни и в същото време еднакви, те продължават да се търсят и намират в идеална, вълнообразна симетрия. Концепцията изглежда елементарна. Ин е мракът, студът, падението и отрицанието. Ян е светлината, надеждата, топлината и разбирателството. Ин е низходящ, Ян е възходящ. В най-опростения им вариант на тях може да се гледа като на представители на доброто и злото начало.

 

Нещата, разбира се, са малко по-сложни. Според четирите принципа на Ин и Ян именно те са двете поляризирани енергии, върху чието противоречие и хармония се крепят законите на вселената. Те не могат една без друга - влиянието на Ин е необходимо на Ян и обратно. От равновесието им зависи равновесието на всичко. Това, че са затворени в кръг, също не е случайност. Кръгът е универсален символ - идеална форма без начало и край, присъстваща във всяка култура и философия - от ацтеките, през египтяните до древните китайци. Кръгът е метафора за цикличнoст и равновесие. Той е циферблатът, колелото, планетата. В кръга се крие и успокояващата надежда, че нещата в този живот може би не са чак толкова сложни и непостоянни. Ако не друго, то човек поне може да разчита на числото Пи. То винаги ще бъде стабилно, надеждно и леко закръглено... на 3,14. За да разберем всичко останало, ни е необходим само диаметърът.


 


Дру Розенхаус, както вече споменахме, е мръсник. Светът на американския професионален спорт е гъсто населен със самовлюбени, арогантни егоисти. Милионите долари, обожанието на феновете и чувството за безнаказаност са създали безброй самозабравили се мегаломани. Милиони фенове, от Маями до Сиатъл, ненавиждат Розенхаус от дъното на душата си и навярно тайничко вярват, че той всъщност е самият принц на мрака, пристигнал от димящото гърло на преизподнята в непохватен камуфлаж. Розенхаус е спортен мениджър. Всъщност той е нещо повече: името му е институция и нарицателно за просперитет в бранша.


В ръцете му са над 90 от най-добрите американски спортисти а агенцията му дърпа безочливо конците на могъщата Национална футболна лига. Дру нарича себе си акула и признава, че е движен от неутолима жажда за власт и пари. В стремежа си към контрол е довел до съвършенство принципа "Разделяй и владей". Често настройва играчите в отбора един срещу друг, създавайки непоносимо напрежение. Методиката му е да шепне непрестанно в ухото на клиентите си, подканяйки ги да искат по-високи контракти и повече пари, независимо от това в каква ситуация е отборът. Сигурен съм, че има треньори, които биха пролели кръвта му с варварски ентусиазъм, без въобще да се замислят за последствията. Казват, че Дру е в основата на много провалени отбори. Един от любимите му похвати е да "замрази" клиента си – с други думи, да го извади от игра и тренировки за цяла година, докато не бъдат удовлетворени финансовите му апетити.


Розенхаус се е превърнал в толкова стереотипен злодей, че отрицателният герой в "Джери Магуайър" бе изграден върху характера му. Винаги безупречно облечен в скъп костюм и копринена вратовръзка, Дру вилнее като бубонна чума из лигата, сеейки разруха и отборна смърт. Той обаче няма угризения и още не се е срещал късно нощем със съвестта си.


Рей Карут, както вече споменахме, е изключителен добряк. Помня го още като играч в колежа в Колорадо. Тогава бе един от най-талантливите в американския футбол: уникална комбинация от бързина, сила, елегантност и координация. Но още по-впечатляващ бе характерът му. Рей не бе типичният елитен спортист. Въпреки славата си бе скромен и чувствителен. Интелектът на Карут му позволи да завърши с отличен успех два факултета - литература и педагогика. Рей се открояваше и дори контрастираше сред останалите играчи. Твореше поезия и подписваше автографи за деца, докато му отмалееше ръката. Съотборникът му Мет Лепсис твърди, че не познава човек, който да не обича Карут. Друг съотборник - Maркъс Стигърс, си спомня как един зимен ден Рей му дал палтото от гърба си защото забелязал, че трепери от студ. Карут запази характера си дори когато стана професионалист и започна да печели милиони.


Морис Хил умираше на 19 юли 2005 едва 4-годишен. Лишено от кислород, бежизненото му тяло лежеше на дъното на дълбок хлориран басейн в хотела "Гранд Флоридиън" в Орландо. Не е ясно как и кога е паднало в басейна, но детето било в състояние на клинична смърт. Сърцето му спряло и обезкървен, мозъкът му бил на крачка от края. За негово щастие провидението му изпратило перфектно облечена акула с копринена вратовръзка. Минаващият случайно Розенхаус забелязал детето и моментално захвърлил вечно залепения за ухото си мобифон. Неочаквано хищните му инстинкти се задействали в друга посока, решителността му грабнала, както винаги, волана и агресивната му същност го изстреляла към басейна. Неподвижното телце било изтръгнато от водата и тлеещият в него живот усетил спасението в лицето на най-мразения човек в американския спорт. В продължение на 30 минути Дру приложил перфектен и непрекъснат външен сърдечен масаж и изкуствено дишане, които малко по-малко върнали дъха на малкия Морис.


Дру подходил към ситуацията така, както към всеки друг проблем: без абсолютно никакво колебание в успеха си. Просто решил, че няма да позволи на смъртта да вземе детето. Когато малчуганът най-после отворил очи, той видял точно над себе си един много изтощен, мокър до кости злодей с подгизнал костюм. "Искам само да кажа - заяви по-късно Розенхаус, - че това e най-щастливият ден в живота ми."


На 19 ноември, 1999 г. Черика Адамс е на кино с любимия си. Всъщност с двамата си любими, защото в корема си носи 7-месечния им син. Тя още не го знае, но това ще бъде последният ден в живота й. 24-годишната Черика е зашеметяващо красива и не по-малко умна. Бъдещето є би трябвало да е пълно с хубави моменти. Но за жалост то не й предстои - след малко животът й ще бъде отнет завинаги. Филмът свършва и влюбените се качват в колата на приятеля й. Те отиват в дома му, където е паркиран автомобилът на Черика. Тя целува любимия си, качва се в колата си и тръгва към вкъщи. Неочаквано на тясна безлюдна улица я застига и задминава автомобилът на приятеля й. Той спира пред нея, блокирайки пътя й. Друг автомобил се изравнява с нейния. В него личат три мрачни, непознати силуета. Разстоянието между двете коли е само метър. Прозорецът се спуска и от него наднича зловещото дуло на пистолет.

Пелена от куршуми обсипва колата на Черика. Бременната жена е поразена от 4 от тях. Три попадат в гръбнака й, един минава през шията. Двете коли изчезват със свистене на гуми, оставяйки жертвата си, която се дави в собствената си кръв. Но Черика не е мъртва. Тя успява някак да набере Бърза помощ. Закарана е в болница, където е подложена на сложна операция. Процедурата не успява да я спаси, но й дава време. Малко, но достатъчно, за да опише точно какво се е случило. И въпреки че не може да говори, на въпроса на полицията кой е посегнал на живота й, Черика написва на лист хартия: "бащата на сина ми - Рей Карут!" Малко по-късно момичето издъхва, но преди това успява да дари живот на детето си. Бебето е родено с цезарово сечение - 10 седмици преждевременно. Наричат го Ченс.


Тримата наемници, на които Рей е платил, за да убият сина и съпругата му, са заловени и пропяват под натиск от полицията. Оказва се, че Карут е планирал всичко стъпка по стъпка и дори е бил в телефонен контакт с тях, докато са стреляли по безпомощната жена. Мотивът му е бил, че не е искал да се обвързва и да издържа приятелката си и детето им. Карут се опита да избяга от правосъдието, но е заловен в щата Тенеси, скрит в багажника на колата на приятел. Година по-късно става първият играещ американски футболист осъден за убийство, и ще прекара остатъка от живота си зад решетките.


 

Странно и мистериозно същество е човекът. Пейзажите на нашата натура са пълни с необясними противоречия и екзотични релефи. Понякога чудовища се раждат в най-необичайните места и бродят търпеливи и невидими в очакване на мрака. Друг път градини никнат там, където никога не е имало нито слънце, нито топлина. Нищо не е абсолютно - нищо не е само черно и бяло. Нека не бързаме да боготворим фалшиви светци или да анатемосваме дребните злосторници. Едва ли е случайно, че Ин и Ян са минали през толкова хилядолетия, за да стигнат чак до нас, изпратени от древната мъдрост на Изтока. Често се питаме: Откъде идва злото? Какво провокира доброто? Може би истината е, че не идват от никъде, а просто присъстват. Те са неотделима част от всичкото - винаги вътре в нас и навсякъде около нас - вечно търсещи симетрия. Балансът е крехък и истината не е нито в Ин, нито в Ян, а в плавната линия, в която те се срещат. Върнете се в началото и хвърлете един последен поглед към символа. Окото на Ян, виждате ли, е черно, а на Ин бяло. Двете антитези не са напълно отричащи се - те съдържат в себе си зародиша на своята противоположност. Мракът не може без светлина, и обратно.


Не е ли странно, че успяхме да изпратим “Вояджър” отвъд слънчевата система, надникахме на дъното на океана, а все още не сме в състояние да разберем себе си. Отговорите са сложни и извън възможностите на един-единствен символ. Понякога и на мен ми се иска да открия диаметъра на душата си, да го умножа по 3.14 и да разбера точно кой съм и накъде отивам и защо толкова много длета са се изпилили точно в моите трески за дялане. Но може би е по-добре да не знаем някои истини.


Днес две деца все още бродят из този свят въпреки нечовешките премеждия, подхвърлени от съдбата. Едното диша благодарение на искра от светлина, пробляснала неочаквано в мрака. Другото живее въпреки жестокия грабеж на мрака, погълнал светлината. Две деца - два безценни живота. Дано са щастливи и живеят дълги години и дори да не помнят историята си, нека вземат със себе си поуката и винаги носят в себе си и Ин, и Ян в перфектна хармония.


ИВО ИВАНОВ

Канзас

Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2016