Интересното в случая са обувките на
треньора Оден. Отборът по баскетбол на колежа Лийс е в разгара на поредната
убийствена тренировка и двете лачени обувки чакат собственика си в офиса му
така, както са го правили стотици пъти преди това – една до друга, с войнишка
дисциплинираност и сервилно изплезени кожени езици.
Интересното в случая е, че въпреки че треньорът все
още не е в тях, двете обувки не са напълно празни. Офисът не се заключва, което
е дало възможност на тайнствен злосторник да се промъкне незабелязано в стаята
и да напълни двата достолепни чепика с пяна за бръснене. На подобен тактически
ход тук в Щатите му казват „практическа шега”, но Оден явно не е имал чувство
за хумор, защото буквално побеснял, след като заровил изморените си крака в
пълните с мазна пяна обувки.
Естествено, вината веднага била хвърлена върху палячото на отбора – 21 годишния
гард Кен Минк, който бил известен с неизчерпаемия си арсенал от практическите
шеги. Той бил едва първа година студент, но вече бил успял да натрупа завидно
пакостническо наследство и да убеди целия колеж в това, че притежава естествен
афинитет към белята.
Интересното в случая е, че това не му пречело да бъде пълен отличник и
същевременно да играе на най-високо ниво в отбора. Още като новобранец Кен
бележел по 12 точки на мач и се водел за най-бързият играч в колежа. Минк бил
необходим на треньора, но инцидентът с пяната явно бил последната капка: гневът
надделял, обувката на търпението преляла и той препоръчал баскетболиста да бъде
изхвърлен от университета. Ректорът извикал младежа в офиса си и го уведомил,
че всички улики сочат към него и че за никого няма съмнение, че именно той е
тайнственият Севилски бръснар, извършил атентата с пяната. По този
безкомпромисен начин Кен бил изхвърлен завинаги от колежа, а мечтите му за
баскетболна слава били стъпкани под кожените обувки на треньора Оден.
Интересното в случая е, че Минк не е имал нищо общо с този инцидент. „Просто
бяха твърдо решили, че аз съм виновникът, въпреки че аз дори не знаех за какво
става дума.” – твърди Кен. – „Вярно е, че имах реноме на майтапчия и подобни
клоунади не ми бяха чужди, но в този случай вината не бе моя. За нещастие ми
липсваше алиби за около десет минути и това им беше достатъчно да ме
изхвърлят.” Обезсърчен, Минк се записал във военновъздушните сили, а после
доказал колко малко образование се иска в нашия бранш, ставайки колега – журналист
и дори зам. главен редактор във вестника Ноксвил Сентинел.
Интересното в случая е, че каквото и да правел, Кен
вярвал, че някъде дълбоко в себе си е преди всичко баскетболист. Мечтата му да
играе отново, го терзаела, а мисълта, че все още няма висше образование, го
вбесявала. Минк искал отчаяно да си върне това, което му било отнето толкова
незаслужено. Но дошло семейство, три деца, сметки, заеми и куп неочаквани
задължения. Някой бе казал, че животът е това, което ти се случва, докато
правиш други планове, и ето, че ежедневието, житейските отговорности и съдбата
влезнали в мощна коалиция, за да сложат край на мечтите на баскетболиста.
Интересното в случая е, че не са успели. Минк не спирал да играе.
Поддържал страхотен фитнес, спортувал непрекъснато и естествено, играел
баскетбол при всяка възможност, предимно в аматьорски лиги. Миналата година
отишъл в двора на съседите, където имало кош и започнал да хвърля тройки. Кен
установил с изумление, че просто не може да изпусне: вкарвал без никакво
напрежение от всички възможни ъгли, разстояния и положения. Топката минавала през
мрежичката почти неусетена – като струя хладен въздух и когато канонадата от
тройки най-после свършила, Минк се прибрал в дома си и казал на жена си Амелия:
„Знаеш ли, все още ме бива!” „Бива те за какво?” „За баскетбол, жено. Време е
да си завърша колежа” Речено-сторено и журналистът изпратил е-мейли до осем
регионални университета с молба да му бъде даден шанс да се включи в отбора.
Седем от тях дори не го удостоили с отговор. Осмият – Роун Стейт Коледж го
поканил на проба. Треньорът на отбора Ренди Незбит бил изумен от желанието на
Кен да играе и просто нямал сили да му откаже.
Интересното в случая е, че подобно на упорития Минк, треньорът Незбит е
непоправим мечтател със сантиментална душа – нещо рядко срещано в прагматичната
треньорска професия. „Аз съм от тези хора, които плачат в киното. Някъде в
грапавия ми характер има много чувствително, скрито местенце”. Незбит бил
впечатлен най-вече от стрелбата на Кен и го включил незабавно в отбора като 12
играч. От това лято Минк е студент в Роун Стейт Коледж и не само че ходи на
лекции, явява се на изпити и се поти по сесиите, но и се раздава на игрището,
наравно с останалите 11 играча.
Интересното в случая е, че той е единственият в тима, който не може да
забива, но това не му пречи да участва в почти всички отигравания и заучени
комбинации. Тренировките са 2.5 часа всеки ден и понякога, след особено
изнурително натоварване, Кен едва се добира до своята камионетка Форд Рейнджър,
за да се прибере в къщи. Но паренето в мускулите и ставите едва ли ще го откаже
– този конкретен играч има нечовешка толерантност към болка. Говори се, че като
гимназист си счупил дясната ключица по време на мач, но доиграл срещата с лява
ръка и не пропуснал нито една от следващите си срещи. Е, няма съмнение че Минк
определено е загубил демаража си, защитния му стоеж е прекалено висок, краката
малко тромави, а играта му е леко демодирана. Стрелбата му макар и убийствено
прецизна е без отскок с избутване от дясната ръка, като китката не натиска
топката до край и я праща почти без въртене към коша. Напомня малко на
стрелбата на Боб Кузи от един крак.
Интересното в случая е, че въпреки това Кен се вписва без проблем в
отбора, защото винаги е разбирал много добре играта. Преди няколко дена по време
на тренировъчен мач, Минк получи пас в движение, пое топката в крачка без да
наруши ритъма си и изстреля циркаджийски пас-куршум зад гърба си към непокрит
съотборник. Последва лесен кош, а треньорът Незбит се наложи да разтърка
невярващите си очи.
Интересното в случая е, че въпреки, че е последният играч на пейката, от 4
месеца насам Кен е не само звездата на отбора – той е звездата на цяла Америка.
Откакто се присъедини в Роун Стейт, публиката за мачовете се увеличи с четири
пъти, а на трибуните вече има хора дори по време на тренировка. Телевизионните
камери следват отбора навсякъде, а Спортс Илюстрейтед, Ню Йорк Таймс и безброй
други медии отразиха в най-малък детайл сагата на Кен. През последния месец
Минк бе затрупан от писма на почитатели, стана гост в ток-шоутата на Конън
О’Браян и Риджис Филбин, а няколко холивудски студия проявиха интерес към
историята му.
Интересното в случая е че самият Кен не разбира на какво се дължи цялата
тази лудост. На трети Ноември гардът влезе в игра срещу отбора на Кинг
колеж. Кен остана непокрит за миг в ляво от коша и получи незабавно топката.
Минк финтира защитника си така, че той за малко да излети от кецовете си.
Безпомощно увиснал във въздуха, той успя някак си да фаулира Кен и така нашия
герой се озова на фал линията. Естествено, безпогрешната му ръка отбеляза без
колебание и двата наказателни удара, записвайки първите си точки за
сезона.
Интересното в случая е че след като се отдели с кадифена въздишка от
пръстите му, топката влезна не само в коша, но и в книгата на рекордите Гинес,
чийто представител седеше на трибуните. В този ден отборът на Кен Минк спечели,
нанизвайки 93 точки, но само неговите две ще останат завинаги в историята.
Университетският баскетбол е религия в Америка. Създаден е като колежански
спорт, в колеж, от колежански професор и с идеята да бъде игран от колежани.
Може би затова най-автентичната, витална среда за тази игра е именно
американският университет. Нивото е невероятно, скоростта и атлетичността на
играчите – зашеметяваща, треньорите – свръх-компетентни. Дори в малките
колежчета като Роун Стейт се играе спиращ дъха баскетбол. Сред съотборниците на
Кен има играчи като Ларик Кънингам с вертикален отскок 115 см.
Интересното в случая е, че в момента в който аз пиша, а вие четете
тази статия, някъде в щата Тенеси господин Кен Минк играе баскетбол. Сигурен
съм, че когато свършите да четете този текст, ще се съгласите, че това само по
себе си е изумително. Тук често го питат: „Защо? Защо се върна в
университета?”
Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори
на този въпрос: „Ами, предполагам че единственият начин, по който мога да
отговоря на този въпрос, е с друг въпрос”, казва Кен, „Случвало ли ти се е да
имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?”
Интересното в случая е, че когато казал на жена си, познатите си и
роднините си, че се връща да играе в колежа, те реагирали по един и същи начин.
Всички му казали изумени: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме
чували!”
Интересното в случая е, че когато Александър Флеминг заявил, че в
зеленикавия мухъл има нещо животоспасяващо, което нарекъл пеницилин, повечето
хора казали следното: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме
чували!”
Същите думи били хвърлени и към Томас Едисън, когато казал на света, че за
да има светлина в мрака, ще трябва да уловим сноп невидими, движещи се частички
и да ги вкараме в крушка от стъкло.
Не по-различна е била и реакцията на хората, когато налудничавите братя Райт
влезли в гротескния си велосипед с крила и заявили, че не е нужно да си по-лек
от въздуха, за да летиш.
Интересното в случая е, че е лесно е да кажеш на някого, че е луд, но
къде ли щеше да бъде светът, ако нямаше луди хора и ако те винаги се вслушваха
в думите на скептиците? Сигурно щях да пиша тази статия на свещи, с перо и
мастило. Щяхме да умираме от гнойна ангина, да се чудим какво лежи отвъд
Атлантическия океан и едва ли някога щеше да има следи от човешки крак на
луната.
Интересното в случая е, че трябва да се отнасяме с огромно уважение
към Кен Минк, защото лудите хора движат света напред. Имате ли някоя лудост в
главата? Или нещо много важно, което е останало незавършено? В никакъв случай
не ги погребвайте: никога не е късно да опровергаете диагнозата на другите.
Скоро героят на нашия разказ Кен Минк ще празнува рождения си ден.
Най-интересното в случая е, че върху тор…Чакайте малко! Какво му е
интересното на този случай? Този случай не е просто интересен. Той е меко
казано невероятен!
И така: скоро Кен Минк ще празнува рождения си ден. Най-невероятното в случая е, че върху тортата му ще има точно 74
свещички!