Страницата на Иво Иванов, Канзас - Интересното в случая
Sunday, 2016-12-11, 6:03 AM
Welcome Guest | RSS
Main | Интересното в случая | Registration | Login
Site menu
Login form
Search
Site friends
My site
Интересното в случая

 


 

Интересното в случая са обувките на треньора Оден. Отборът по баскетбол на колежа Лийс е в разгара на поредната убийствена тренировка и двете лачени обувки чакат собственика си в офиса му така, както са го правили стотици пъти преди това – една до друга, с войнишка дисциплинираност и сервилно изплезени кожени езици.  

 

Интересното в случая е, че въпреки че треньорът все още не е в тях, двете обувки не са напълно празни. Офисът не се заключва, което е дало възможност на тайнствен злосторник да се промъкне незабелязано в стаята и да напълни двата достолепни чепика с пяна за бръснене. На подобен тактически ход тук в Щатите му казват „практическа шега”, но Оден явно не е имал чувство за хумор, защото буквално побеснял, след като заровил изморените си крака в пълните с мазна пяна обувки.  
Естествено, вината веднага била хвърлена върху палячото на отбора – 21 годишния гард Кен Минк, който бил известен с неизчерпаемия си арсенал от практическите шеги. Той бил едва първа година студент, но вече бил успял да натрупа завидно пакостническо наследство и да убеди целия колеж в това, че притежава естествен афинитет към белята.  
 
Интересното в случая е, че това не му пречело да бъде пълен отличник и същевременно да играе на най-високо ниво в отбора. Още като новобранец Кен бележел по 12 точки на мач и се водел за най-бързият играч в колежа. Минк бил необходим на треньора, но инцидентът с пяната явно бил последната капка: гневът надделял, обувката на търпението преляла и той препоръчал баскетболиста да бъде изхвърлен от университета. Ректорът извикал младежа в офиса си и го уведомил, че всички улики сочат към него и че за никого няма съмнение, че именно той е тайнственият Севилски бръснар, извършил атентата с пяната. По този безкомпромисен начин Кен бил изхвърлен завинаги от колежа, а мечтите му за баскетболна слава били стъпкани под кожените обувки на треньора Оден.



 
Интересното в случая е, че Минк не е имал нищо общо с този инцидент. „Просто бяха твърдо решили, че аз съм виновникът, въпреки че аз дори не знаех за какво става дума.” – твърди Кен. – „Вярно е, че имах реноме на майтапчия и подобни клоунади не ми бяха чужди, но в този случай вината не бе моя. За нещастие ми липсваше алиби за около десет минути и това им беше достатъчно да ме изхвърлят.” Обезсърчен, Минк се записал във военновъздушните сили, а после доказал колко малко образование се иска в нашия бранш, ставайки колега – журналист и дори зам. главен редактор във вестника Ноксвил Сентинел.

 

Интересното в случая е, че каквото и да правел, Кен вярвал, че някъде дълбоко в себе си е преди всичко баскетболист. Мечтата му да играе отново, го терзаела, а мисълта, че все още няма висше образование, го вбесявала. Минк искал отчаяно да си върне това, което му било отнето толкова незаслужено. Но дошло семейство, три деца, сметки, заеми и куп неочаквани задължения. Някой бе казал, че животът е това, което ти се случва, докато правиш други планове, и ето, че ежедневието, житейските отговорности и съдбата влезнали в мощна коалиция, за да сложат край на мечтите на баскетболиста.  
 
Интересното в случая е, че не са успели. Минк не спирал да играе. Поддържал страхотен фитнес, спортувал непрекъснато и естествено, играел баскетбол при всяка възможност, предимно в аматьорски лиги. Миналата година отишъл в двора на съседите, където имало кош и започнал да хвърля тройки. Кен установил с изумление, че просто не може да изпусне: вкарвал без никакво напрежение от всички възможни ъгли, разстояния и положения. Топката минавала през мрежичката почти неусетена – като струя хладен въздух и когато канонадата от тройки най-после свършила, Минк се прибрал в дома си и казал на жена си Амелия: „Знаеш ли, все още ме бива!” „Бива те за какво?” „За баскетбол, жено. Време е да си завърша колежа” Речено-сторено и журналистът изпратил е-мейли до осем регионални университета с молба да му бъде даден шанс да се включи в отбора. Седем от тях дори не го удостоили с отговор. Осмият – Роун Стейт Коледж го поканил на проба. Треньорът на отбора Ренди Незбит бил изумен от желанието на Кен да играе и просто нямал сили да му откаже.



 
Интересното в случая е, че подобно на упорития Минк, треньорът Незбит е непоправим мечтател със сантиментална душа – нещо рядко срещано в прагматичната треньорска професия. „Аз съм от тези хора, които плачат в киното. Някъде в грапавия ми характер има много чувствително, скрито местенце”. Незбит бил впечатлен най-вече от стрелбата на Кен и го включил незабавно в отбора като 12 играч. От това лято Минк е студент в Роун Стейт Коледж и не само че ходи на лекции, явява се на изпити и се поти по сесиите, но и се раздава на игрището, наравно с останалите 11 играча. 
 
Интересното в случая е, че той е единственият в тима, който не може да забива, но това не му пречи да участва в почти всички отигравания и заучени комбинации. Тренировките са 2.5 часа всеки ден и понякога, след особено изнурително натоварване, Кен едва се добира до своята камионетка Форд Рейнджър, за да се прибере в къщи. Но паренето в мускулите и ставите едва ли ще го откаже – този конкретен играч има нечовешка толерантност към болка. Говори се, че като гимназист си счупил дясната ключица по време на мач, но доиграл срещата с лява ръка и не пропуснал нито една от следващите си срещи. Е, няма съмнение че Минк определено е загубил демаража си, защитния му стоеж е прекалено висок, краката малко тромави, а играта му е леко демодирана. Стрелбата му макар и убийствено прецизна е без отскок с избутване от дясната ръка, като китката не натиска топката до край и я праща почти без въртене към коша. Напомня малко на стрелбата на Боб Кузи от един крак.  
 
Интересното в случая е, че въпреки това Кен се вписва без проблем в отбора, защото винаги е разбирал много добре играта. Преди няколко дена по време на тренировъчен мач, Минк получи пас в движение, пое топката в крачка без да наруши ритъма си и изстреля циркаджийски пас-куршум зад гърба си към непокрит съотборник. Последва лесен кош, а треньорът Незбит се наложи да разтърка невярващите си очи.  
 
Интересното в случая
е, че въпреки, че е последният играч на пейката, от 4 месеца насам Кен е не само звездата на отбора – той е звездата на цяла Америка. Откакто се присъедини в Роун Стейт, публиката за мачовете се увеличи с четири пъти, а на трибуните вече има хора дори по време на тренировка. Телевизионните камери следват отбора навсякъде, а Спортс Илюстрейтед, Ню Йорк Таймс и безброй други медии отразиха в най-малък детайл сагата на Кен. През последния месец Минк бе затрупан от писма на почитатели, стана гост в ток-шоутата на Конън О’Браян и Риджис Филбин, а няколко холивудски студия проявиха интерес към историята му. 
 
Интересното в случая е че самият Кен не разбира на какво се дължи цялата тази лудост. На трети Ноември гардът влезе в игра срещу отбора на Кинг колеж. Кен остана непокрит за миг в ляво от коша и получи незабавно топката. Минк финтира защитника си така, че той за малко да излети от кецовете си. Безпомощно увиснал във въздуха, той успя някак си да фаулира Кен и така нашия герой се озова на фал линията. Естествено, безпогрешната му ръка отбеляза без колебание и двата наказателни удара, записвайки първите си точки за сезона.



 
Интересното в случая
е че след като се отдели с кадифена въздишка от пръстите му, топката влезна не само в коша, но и в книгата на рекордите Гинес, чийто представител седеше на трибуните. В този ден отборът на Кен Минк спечели, нанизвайки 93 точки, но само неговите две ще останат завинаги в историята.  
 
Университетският баскетбол е религия в Америка. Създаден е като колежански спорт, в колеж, от колежански професор и с идеята да бъде игран от колежани. Може би затова най-автентичната, витална среда за тази игра е именно американският университет. Нивото е невероятно, скоростта и атлетичността на играчите – зашеметяваща, треньорите – свръх-компетентни. Дори в малките колежчета като Роун Стейт се играе спиращ дъха баскетбол. Сред съотборниците на Кен има играчи като Ларик Кънингам с вертикален отскок 115 см.

Интересното в случая е, че в момента в който аз пиша, а вие четете тази статия, някъде в щата Тенеси господин Кен Минк играе баскетбол. Сигурен съм, че когато свършите да четете този текст, ще се съгласите, че това само по себе си е изумително. Тук често го питат: „Защо? Защо се върна в университета?” 
 
Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами, предполагам че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос”, казва Кен, „Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?” 
 
Интересното в случая е, че когато казал на жена си, познатите си и роднините си, че се връща да играе в колежа, те реагирали по един и същи начин. Всички му казали изумени: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме чували!” 
 
Интересното в случая
е, че когато Александър Флеминг заявил, че в зеленикавия мухъл има нещо животоспасяващо, което нарекъл пеницилин, повечето хора казали следното: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме чували!” 

Същите думи били хвърлени и към Томас Едисън, когато казал на света, че за да има светлина в мрака, ще трябва да уловим сноп невидими, движещи се частички и да ги вкараме в крушка от стъкло.  

Не по-различна е била и реакцията на хората, когато налудничавите братя Райт влезли в гротескния си велосипед с крила и заявили, че не е нужно да си по-лек от въздуха, за да летиш.  
 
Интересното в случая е, че е лесно е да кажеш на някого, че е луд, но къде ли щеше да бъде светът, ако нямаше луди хора и ако те винаги се вслушваха в думите на скептиците? Сигурно щях да пиша тази статия на свещи, с перо и мастило. Щяхме да умираме от гнойна ангина, да се чудим какво лежи отвъд Атлантическия океан и едва ли някога щеше да има следи от човешки крак на луната.


Интересното в случая е, че трябва да се отнасяме с огромно уважение към Кен Минк, защото лудите хора движат света напред. Имате ли някоя лудост в главата? Или нещо много важно, което е останало незавършено? В никакъв случай не ги погребвайте: никога не е късно да опровергаете диагнозата на другите. 
 
Скоро героят на нашия разказ Кен Минк ще празнува рождения си ден.  

Най-интересното в случая е, че върху тор…Чакайте малко! Какво му е интересното на този случай? Този случай не е просто интересен. Той е меко казано невероятен!  
 
И така: скоро Кен Минк ще празнува рождения си ден.  
Най-невероятното в случая е, че върху тортата му ще има точно 74 свещички!

Иво Иванов, Канзас   

15 January 2009

Create a free website with uCozCopyright MyCorp © 2016