Тухлени Стени
(Последната лекция)
1. Безтегловност
2. Професионален футбол
3. Световната енциклопедия
4. Да бъдеш капитан Кърк
5. Огромни плюшени мечета
6. Въображател
Шест странни, привидно произволни неща с огромно значение за мен и по всяка вероятност за вас. Денят, в който научих техния смисъл ме дари с животопроменящ момент. Предполагам, знаете за какво говоря: дните, месеците, годините ни са наситени с тривиални, неусетени и предсказуеми моменти. Те, разбира се, са важни, защото на тях дължим ежедневието си. От време на време обаче, се натъкваме и на животопроменящи моменти – в тях се крият безценните неща, които осмислят това ежедневие. Всеки човек има поне няколко от тях. За мен подобен момент настъпи в деня, в който чух последната, станала легендарна лекция на професор Ренди Пауш. Непосредствено след като бе изнесена в един септемврийски ден миналата година, лекцията набра изумителна инерция в Интернет, превръщайки се в глобален феномен с безпрецедентни пропорции.
Мястото бе великолепната аудитория на университета Карнеги – Мелън в Питсбърг. Спомням си, че когато доктор Пауш се качи на сцената, две мисли се сблъскаха едновременно в главата ми, търсейки ожесточено някакво преимущество. Първата беше: няма начин този 30 годишен мъж да е всъщност на 46! И втората: нима е възможно толкова снажен, пъргав, сияещ човек да е на смъртното си легло?!
Поне на повърхността Ренди бе въплъщение на здраве, атлетичност и жизненост. Хората на негова възраст просто не разполагат с подобни момчешки фигури, гъсти коси и детински усмивки. След 35 метаболизмът се забавя значително, активността намалява, контузиите се натрупват. Човек започва да акумулира килограми, порите по кожата да се прозяват, а годините да се въргалят в търсене на тежка сянка под уморените очи. Не и Ренди! Този уникален екземпляр се движеше с пружиниращата походка на човек, който никога не е спирал да се занимава активно със спорт.
Строен, весел и ухилен до ушите, Пауш се изправи пред близо 400 студенти, всеки един от които знаеше, че на любимия им професор по компютърни науки и дизайн му остава съвсем малко живот. Облечен в тъмно зелена фланелка и светли панталони, преподавателят излъчваше с цялото си същество някакво хлапашко безгрижие и заразителна енергия, която не оставяше никакво място за съжаление или съчувствие.
Ренди започна лекцията си, показвайки на огромен екран 10-те тумора, които бяха протегнали метастази в черния му дроб. Разсейките бяха навсякъде. Едно от най-смъртоносните заболявания – рак на панкреаса бе превърнало вътрешностите му в димящо бойно поле само месец след диагнозата. „Това е! Cитуацията е такава, каквато е и повече няма да говорим за рака ми тази вечер. Съжалявам, ако съм разочаровал тези, които са очаквали от мен да бъда депресиран и грохнал” – каза Пауш. – “Темата на моята последна лекция е: Как наистина да реализираме детските си мечти?”
Според мен е важно да се спомене, че през следващите 76 минути професор Пауш успя да създаде без видимо усилие нещо много рядко, с универсална наследствена стойност, излизаща извън държавни граници и конкретни култури. Всички в залата знаеха, че като преподавател Ренди е непредсказуем шоумен и сигурно ще използва нестандартни похвати, но това което направи лекцията му уникална, бе не толкова нейната структура и фойерверки, колкото крайната й цел.
Защо ли хората винаги се вслушват с внимание в думите на един умиращ човек? Моята теория е, че в такъв момент съзнанието се освобождава от предразсъдъците си и човек посяга към мисли, чувства и спомени, които до този момент е държал в най-непристъпните помещения на съзнанието си. Логично е всеки да иска да отвори вратите им, преди пристигащата смърт да ги зазида завинаги в килиите им. Когато последната лекция пристигне в съзнанието на човек с енциклопедични познания, въображение, интелект и чувство за хумор като д-р Пауш, последствията са изключителни.
Ренди започна, заявявайки, че се чувства страхотно, спортува активно и е толкова железен, че ще отнесе повечето младежи в залата на 400 метра. След това, за всеобщо изумление, се хвърли на пода за да изпълни поредица от перфектни лицеви опори, някои от които с отскачане от земята. Идеята на лекцията му изглеждаше относително лесна: да идентифицира шестте големи мечти, който е имал като дете и да илюстрира с примери от собствения си, завършващ живот, как точно ги е постигнал.
Безтегловност: Да се носиш в безтегловност, разбира се, е често срещана момчешка мечта, която на пръв поглед изглежда почти недостижима. Ренди е бил късоглед и още от малък е знаел, че няма да може да лети в космоса. По-късно обаче е научил за съоръжението на НАСА наричано на шега „вомит комет”. По същество това е самолет, движещ се в параболична арка. Тези, които имат щастието да се качат в него, изпитват безтегловност в продължение на 25 секунди при почти свободно падане. След невероятни усилия и бюрократични препятствия, Пауш е успял да се добере до борда на „вомит комет” и да реализира първата си мечта.
Американски футбол: Като дете Ренди винаги е искал да бъде професионален футболист. „Това е мечтата, която така и не постигнах” – каза Пауш – „но опитът е това, което получаваме, когато не сме получили това, което искаме. Футболът ми даде огромен опит и ми помогна да постигна всичко останало в живота си.” Ренди твърди, че до ден днешен се чувства най-удобно на футболното игрище и че е научил много ценни уроци от спорта като юношески играч: колко е важно да тренираш без топка, да изградиш фундаментални качества, да се самоусъвършенстваш непрекъснато, да бъдеш отборен играч и да вършиш всичко с ентусиазъм. „Може би най-ценното нещо” – каза Пауш, „е, че разбрах стойността на финтовото движение. Повечето важни неща, които научаваме в живота, ги научаваме косвено – чрез финтово движение. Човек трябва да се вглежда, за да разпознае финтовете – те са навсякъде около нас.”
Световна Енциклопедия: За малкия, влюбен в науката Ренди, въпросната енциклопедия е била абсолютна институция и той е мечтаел някой ден името му да бъде в нея. Постепенно се утвърдил като един от най-големите специалисти в областта на програмирането и виртуалната действителност и след мнoгoгодишни перипетии дошъл деня, в който Световната Енциклопедия го помолила да напише статия по темата върху страниците й.
Kaпитан Кърк: друга фикс-идея на мaлчугана била да се превърне магически в идола си от сериала „Стар Трек” – капитан Кърк. Това естествено не станало, но един ден актьорът Уилиъм Шетнър, играещ Кърк, се свързал лично с него, за да се срещнат във връзка с един от проектите на професора. „Бях извън себе си от щастие” – спомня си Пауш. Едно е да се cтремиш цял живот да срещнеш идола си, но съвсем друго – той да поиска да се срещне с теб."
Плюшени мечки: Като дете Ренди все не можел да спечели огромните плюшени животни, които се раздават като награди по стрелбищата на карнавалите. „Мечтаех да съм голям и да мога и аз да ги печеля. Искам да ви покажа нещо…” – каза професорът, след което цяла върволица от негови асистенти излязоха на сцената, за да поставят на нея армия от огромни плюшени мечки във всички цветове на дъгата. Оказа се, че Пауш не само ги е спечелил през годините, но не е изхвърлил нито една от тях.
Въображател: Знаехте ли, че тази дума съществува? Аз също не знаех. Малкият Ренди обаче, е бил наясно, че има тайнствени личности, наречени „Дисни въображатели" и повече от всичко е мечтаел някой ден да бъде един от тях. Те работели в абсолютна секретност и били отговорни за изобретяването на вълшебните концепции в парковете на компанията Дисни. Тази мечта се оказала невероятно трудна за постигане, но след много години на тропане по заключената врата на ревностно пазещите тайните си въображатели на Дисни, тя най-после се отворила и за доктор Пауш. Професорът станал един от тях и е отговорен за създаването на някои от най-популярните концепции в увеселителните паркове на мега-компанията.
”Знаете ли, винаги съм крайно последователен в преследването на детските си мечти, колкото и налудничави да изглеждат на другите хора. Неизбежно се натъквах на препятствия, които понякога приличаха на непробиваеми, тухлени стени” – каза Ренди – „Но за вас стените трябва да имат една единствена функция – да ви покажат колко много искате да стигнете целта от другата страна на стената. Те са поставени там, за да спрат не вас, а хората, на които не им пука.”
В рамките на лекцията си професорът буквално съсипа публиката от смях, разказвайки с неподражаемо чувство за хумор и детски ентусиазъм перипетиите, през които е минал, за да постигне мечтите си. Ренди успя да обясни в подробности и революционната си програма Алис, която обучава с лекота деца на сложни компютърни езици, благодарение на идеята за „финтовото движение” получена от футбола. По лицата на студентите и колегите му, бършещи сълзи между усмивките си бе изписано колко много е обичан и уважаван този умен и чаровен човек. Научих много и за самият него, за прелестните му три дечица Дилън, Логан и Хлои, и малко по малко започнах да схващам смисъла на лекцията му.
„Разкрепостените pодители са много важни за това, какъв човек ще стане детето им” – заяви в един момент Ренди – „Моля ви, ако някой ден детето ви грабне четка с боя и започне да рисува по стената на стаята си, като лична услуга към мен – не го спирайте!” Едно по едно Пауш изброи нещата, които биха могли да ни помогнат да постигнем мечтите си: никога не се отказвайте, не губете детското си любопитство, работете неуморно, вслушвайте се във всяка критика, помагайте на другите, не бъдете неблагодарни, не се оплаквайте, не се възгордявайте, бъдете честни и лоялни. „Търсете хубавото в хората” – каза към края Ренди. – „Повярвайте ми – ако сте търпеливи и му дадете шанс, дори и най-лошият човек на света ще ви изненада с нещо хубаво.”
Минута преди да завърши, професорът покани съпругата си Джеи, на сцената и помоли цялата зала да изпее „Честит Рожден Ден на Теб”. Обляна в сълзи, рожденничката го прегърна дълго и силно, сякаш се страхуваше че някой ще и го отнеме точно в този момент и после прошепна нещо в ухото му. Честно казано, едно от нещата, които ме изумиха бе, че Ренди не само, че не бе проронил нито една сълза, но гласът му дори не бе трепнал през цялата лекция. Единствено след тайнствените думи на ридаещата си съпруга, нещо в него сякаш се пречупи.
„Преди да се разделим – разбрахте ли къде беше първото от двете финтови движения в тази лекция?”, попита професорът и веднага си отговори сам, „лекцията не беше за това, как да постигнем мечтите си, а как да живеем живота си.” А разбрахте ли второто финтово движение? Тази цялата лекция въобще не беше за вас, а за децата ми: Логан, Дилън и Хлои”. Оказа се, че чрез лекцията, професорът бе вкарал целия си живот и мъдрост в бутилка, с конкретната идея, че някой ден вълните на океана ще я изхвърлят, за да бъде намерена от децата му.
Ето, че вече мина почти година откакто последната лекция бе изнесена. Ренди Пауш се подложи на убийствена химиотерапия и кошмарната хирургия, наречена „процедура на Уипъл”, което му помогна да надмине всички очаквания на лекарите. През цялото време не е спирал да кара колело и да спортува. Междувременно лекцията му се разпространи вирулентно по целия свят, благодарение на youtube и други Интернет носители. Без да иска Ренди се превърна в една от най-големите знаменитости на 21 век, а списание Тайм го обяви за един от 100-те най-влиятелни хора в света. Преди няколко месеца лекцията бе издадена в книга. На обложката имаше детска рисунка на космически кораб отправил се към звездите. Това е точно копие на космическия кораб, нарисуван от малкия Ренди с блажна боя на стената в стаята му. До ден днешен родителите му не са я докоснали. Книгата продаде два милиона екземпляра и е бестселър номер едно в Съединените Щати, водейки Гришам, Стивън Кинг и т. н.
Един прекрасен ден, Пауш получи обаждане от режисьора Джей Джей Ейбръмс, който го покани да участва с филмова роля в новата версия на Стар Трек. В един още по-прекрасен ден, Ренди се озова на футболното игрище на моя нов любим отбор Питсбърг Стийлърс по тяхна покана и игра за пръв път в живота си с професионални футболисти, реализирайки още една мечта.
Съвсем наскоро видях Ренди отново по телевизията: този път се опитваше да убеди комитет от конгресмени да отделят 1/10000 от парите, които харчат за оръжия и вместо това да ги вложат в борбата срещу рака. Беше все така енергичен и жизнен и аз си казах, че това трябва да е най-здравословно изглеждащият умиращ човек в целия свят.
Купих книгата с надеждата да науча още нещичко, което много ме интересуваше и не останах разочарован. В края Пауш споделя какво е прошепнала жена му на ухото му. Оказа се, че не е благодарност, а просто една молба. Молба, която за повечето хора е почти невъзможна за изпълнение, но Ренди явно толкова много обича жена си, че е намерил начин да й се подчини.
Естествено, че всеки човек има правото да не вярва в детските си мечти. Лошото е, че прекалено много хора се възползват от това право. Ако човек не подценява мечтите, формирани в началото на живота му, той не само ще постигне с лекота всичко друго, но има голяма вероятност да остане вечно млад и жизнен. Като Ренди Пауш. Дръжте се здраво за откачените неща, в които сте вярвали като малки и бийте шута на намръщения прагматизъм. Не го допускайте в живота си, защото той се храни с мечти.
Надявам се, че неочакваният, лавинообразен ефект на популярност на „Последната Лекция” се дължи донякъде на факта, че светът е започнал да се уморява от ширещия се в последните години цинизъм и е разбрал, че чистият идеализъм, пристигнал от съкровеното място между живота и смъртта, му е крайно необходим. Затова прочутата лекция се носи в мрежата, от компютър на компютър, от човек на човек и сигурно никога няма да спре дигиталнтото си пътешествие в търсене на нови въображатели, колекционери на плюшени мечета или безтегловни играчи на американски футбол.
Но стига съм ви досаждал. Знам, че искате да знаете, какво е казала красивата, плачеща Джей на ухото на съпруга си, за да го разтърси толкова. Знам, че искате да научите каква е тази хубава молба, на която Ренди просто не е можел да не се подчини, при това завинаги. Ето я, скъпи приятели. Само четири малки думи: „Моля те, не умирай!”
Посвещава се на Ренди Фредерик Пауш
(23 Октомври 1960 – 25 Юли 2008).
Не почивай, приятелю!
Смъртта не е нищо повече от тухлена стена.
Иво Иванов, Канзас
|
