• Create your own site

Честна дума, не си го измислям

Преяждането просперира в страната на неограничените чревоугодници.

Къде ви хванах? В трамвая? Или може би в офиса, малко преди да започнете работа? Всъщност най-вероятно сте с кафето пред компютъра. Вече все по-малко хора закусват, но конкретно за тази статия нека предположим, че четете тези редове, така, както са го правили в древния 20-и век – на масата в кухнята, с добрия стар, ухаещ на мастило, хартиен вестник в ръка. Закуската, казват, е най-важното ядене, особено, ако ви чака дълъг ден, пълен с напрегната работа, изтощителни емоции и потна акробатика в градския транспорт.

ИВО ИВАНОВ, Канзас

Затова, дайте си 20 минути, преди да ви е погълнала лудницата. Заредете тялото си с белтъчини и витамини. Градът може да почака с клаксоновата си какофония и топящ се от юлската жега асфалт. Хаосът, лактите на минувачите и сприхавият шеф са все още на половин час разстояние. Кафето ухае на масата, а от чинията навярно закачливо ви поглежда или нежна препечена филийка с масло, или срамежлива палачинка. Нищо чудно в непосредствена близост да дреме и ленивото, твърдо сварено яйце с все още не разсъблечена черупка.

Протегнете крака под масата, отпуснете се, и започнете да четете тази странна история, но освободете се от всякакви съмнения – колкото и да е неправдоподобна, статията е напълно достоверна. Всъщност трябва да призная, че предстоящият материал е толкова странен, че ако някой друг се беше опитал да ми го пробута, щях да го обявя за лъжец от ранга на барон Мюнхаузен. Наложи се дори да направя нещо, което никога досега не съм правил, и почти на равни интервали да вмъквам изречението „Честна дума – не си измислям!”

Нека започнем този разказ от далечна Япония, където от години по тайнствен режим тренира легендата Такеру Кобаяши – Цунамито. Някъде там, в сърцето на Нагано, този железен мъж тича, облян в пот по час и половина всеки ден, независимо от капризите на времето. После подлага тялото си на брутална серия от вдигане на тежести, достойна за културист.

Цунамито е изтощен, но основната тренировка дори не е започнала. Кобаяши е митична фигура, чиято популярност отдавна е надхвърлила границите на Страната на изгряващото слънце. В Япония славата му е толкова голяма, че му се налага да крие името на приятелката си, за да не бъде нападната от ревнивите му фенки.

Такеру е доминираща сила, истинска стихия, която дължи прякора си на това, че доскоро помиташе като природно бедствие всеки, дръзнал да му се противопостави конкурент. Кобаяши винаги е бил трън в окото на Америка, тъй като всичките му значими титли и големи победи са спечелени на територията на САЩ в дисциплини, които винаги са били смятани за изцяло американски. Съревнованията, в които участва японецът, са в свободна категория и редовно му се налага да надделява над три пъти по-тежки противници.

Основните претенденти често са 200-килограмови страшилища като Ерик Буукър и Кууки Джарвис, докато Кобаяши е едва 75 кг и 174 см. Въпреки това японецът неизменно печели, при това с шокираща лекота. Ако потърсите името му в Интернет, ще се натъкнете на фенклубове и стотици страници, осеяни с безброй суперлативи по адрес на Кобаяши. Наричат го гений, идол, цар на царете, велик спортист на нашето време и т. н. Аз го наричам един от най-сигурните признаци за упадъка на обществото.

Защо ли? Защото Цунамито не е атлет, гимнастик или каратист. Не – cлавата му се дължи на факта, че е факлоносец на т. нар. състезателно ядене и официално управляващата го IFOCE (Международна федерация по състезателно ядене). Честна дума – не си измислям! Организацията контролира основните състезания, включително мегатурнири като US Open, Нейтън'с и дори лигата МЛЕ (Major League Eating).

Такеру е суперзвездата на този рядко отвратителен... хъм „спорт” и колкото и да ми се иска да не е истина, този човек прави луди пари, тъпчейки се до пръсване с кайма, хляб, кренвирши, пици и др. Най-реномираният турнир е 12-минутното надяждане с хотдоци Нейтън'с, което се провежда в Кони Айлънд всеки 4 юли от 92 години насам. Кобаяши изкова или по-скоро храносмля легендата си именно в това откачено състезание.

Ето и откъс от коментара по ЕSPN, който може да откриете в youtube.com. Честна дума – не си го измислям: Коментатор №1: „Джим, ето, че дойде и дългоочакваният момент. Съдиите вече са близо до състезателите. Кобаяши започва много силно, както винаги. Обърни внимание на изключителната техника и прецизност.” Коментатор №2: „Бил, прав си, както винаги. Практически всички вече използват техниката на Кобаяши и „японизират” хотдога. С други думи, разделят кренвирша от хлебчето и го чупят на две. Това е т. нар. метод на Соломон, изобретен от самия Кобаяши. Както знаеш обаче, хлебчето също трябва да бъде изядено според официалния правилник на федерацията.”

Коментатор №1: „Така е, Джим, и това създава огромни препятствия. Кобаяши използва „забивки” или с други думи, потапя хлебчето в чаша вода, преди да го погълне – много хитра стратегия. Но днес, Бил, състезанието няма да се реши с техника. Ще победят силата на духа и всеотдайността в подготовката.” Ако имате здрави нерви, може да изгледате цялото състезание, съпроводено с проникновения анализ на двамата напълно видиотени коментатори.

Предполагам, леко ще ви се повдигне, когато видите елитните лапачи на Америка да пръскат разгневено слюнчести трохи в схватка с японското Цунами. Ще забележите и специално построената сцена и рекламите на спонсорите, и най-вече обезумялата мнoгoхилядна публика. Миналата седмица надяждането бе гледано на живо от 50 000 зрители и от още милиони пред телевизорите. Победителят получава сериозна парична награда и заветния шампионски пояс с цвят на горчица.

Посетете сайта на IFOCE и ще установите, че федерацията и състезателното ядене като цяло просперират и турнирите им се спонсорират от мегакомпании като "Пица Хът" и "Алка Зелцер". Обърнете внимание и на уникалния герб на федерацията, чийто създател би трябвало да спечели някаква награда за сътворяването му. Организацията, разбира се, има строг правилник. Състезателят например, бива автоматично дисквалифициран, ако повърне, което федерацията официално нарича "обръщане на късмета", а коментаторите – „повратен момент". Честна дума – не си измислям!

Кобаяши не е единствен. Сред най-великите професионалисти се откроява дребничката Соня Томас по прякор Черната вдовица, която е №1 в дисциплината пилешки хапки, изяждайки 80 само за 5 минути. Огромният Кууки Джарвис пък води в категорията пържени картофи с 2,3 кг за 6 минути, докато Крейзи Легс Конти е непобедим на варена царевица, където държи здраво световния рекорд с 35 кочана за 10 минути.

Кобаяши обаче е смятан за най-голямото светило и за откривател на няколко похвата и революционна методика на подготовка. Известен е прийомът "”кобаяши уигъл", както и вече споменатият „метод на Соломон". Преди сезона японецът тренира, като яде бавно огромни порции, за да разшири стомаха си. После Такеру се подлага на страхотни натоварвания, за да не надебелее, тъй като смята, че ако натрупа тлъстини, те ще притиснат стомаха му и ще намалят неговата еластичност.

Но ето, че тази година, след като доминираше с 6 последователни титли, японецът най-после бе победен от 110-килограмовия калифорниец Джоуи Чеснът, новобранец на 2005 г. Чеснът бързо натрупа самочувствие, ставайки двукратен шампион по паниран аспарагус, и ето, че тази пролет на квалификация в Аризона Джоуи би световния рекорд на Кобаяши, вдишвайки 62 хотдога. Президентът на федерацията Ричард Шийа излезе развълнуван на сцената и го провъзгласи за един от най-великите американци редом до Ейбрахам Линкълн, Бен Френклин и първия човек на Луната Нийл Армстронг! Честна дума, не си измиcлям!

Миналата седмица Кобаяши се появи на масата в Кони Айлънд, готов да защити титлата си, въпреки че бе с контузена челюст. В епичен двубой Чеснът се наложи с героичните 66 хотдога срещу 63 на Такеру. Така шампионският колан с цвят на горчица се завърна там, където винаги е принадлежал – в Америка – страната на неограничените чревоугодници. До този момент никой не бе побеждавал Кобаяши, като изключим – честна дума, не си го измислям – една двуметрова мечка от остров Кодиак в Аляска. Преди няколко години телевизия FOX организира двубой между японеца и мечката, в който животното се наложи убедително.

Наскоро Шийа заяви, че състезателното ядене е най-бързо развиващият се спорт в Америка. „Ние сме новата вълна! Ние сме това, което беше бейзболът през 1920 година! Ние сме спортът на новия век и това столетие ни принадлежи!”, заяви президентът на федерацията. На него, на феновете, на телевизиите FOX, ЕSPN и Спайк, на кретенясалите коментатори, на Кобаяши и състезателите бих искал да кажа следното: АААААААААА! Стига! Какво по дяволите, е това безумие? Опомнете се, откачалки такива!

Яденето не е спорт! Яденето е... ядене. Спрете да се тъпчете като сарми, да разрушавате организма си, да вървите срещу природата! Това, което правите, е отвратително и вредно не само за вас, но и за милионите зомбясали консуматори, които ви боготворят. Едва ли е случайно, че възходът на състезателното ядене съвпада с абсолютния физически упадък на нашето общество; 2/3 от американското население е с катастрофално наднормено тегло, като най-тежко е положението при децата.

Като вляза в училището на дъщеря си, се хващам за главата. Само в нейния клас сигурно има повече холестерол, отколкото в баварска свинеферма. Вече почти никой не се движи, но затова пък Щатите са ненадминати в яденето. Храната е пълна с вредна синтетика, а порциите в ресторантите са мастодонтски. Виждал съм огромни хора да поглъщат кръвясали пържоли с размер на юрган.

Последното нещо, което ни трябва, е федерация по състезателно ядене и т. нар. от нея лига по стомашно-центристки спортове (честна дума, не си го измислям). Напротив, трябва ни международна федерация по въздържание и умереност. Човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни, както в последно време става в Америка. Ядеш ли, когато не си гладен, това е чревоугодничество, което между другото е смятано за един от седемте смъртни гряха от каноните на католицизма.

Всъщност възходът на подобни пошли спектакли е закономерно отражение на това, което става навсякъде около нас. Ако има аномалия, тя е самият Кобаяши, който е забравил житейската философия на дедите си. Японците са си спечелили реномето на най-дълголетната нация благодарение на активния си живот, здравословно хранене и умереност във всичко. Ако човек поддържа относително равновесие и третира тялото си с респект, шансовете му да живее дълго и пълноценно се увеличават драстично.

Всяка екстремалност води до негативни изменения, за които рано или късно човек плаща със здравето си. Яденето е просто зареждане с гориво, което ни дава възможност да реализираме таланта си и да вършим това, за което сме сложени на този свят. Ако храненето е спорт, то тогава трябва да обявим и равномерното дишане за спорт. Или може би миенето на зъби, естественото стареене и т. н.

Но стига вече: изпихте ли си кафето? Дано да не е изстинало. Защо ли имам усещането, че не сте си пипнали закуската? Ако не ви е призляло от тази статия, значи има известна вероятност самите вие да обмисляте кариера по състезателно ядене. Не би било зле да си докарвате седемцифрена заплата като Кобаяши, при това само с ядене, нали? В крайна сметка това май е единственият спорт, в който сме започнали тренировки от момента, в който сме се родили. Сигурно поглеждате към филийката с ефирния полупрозрачен слой масло, в който проблясват лъчите на утринното слънце.

Искам само да ви напомня, че световният рекорд в дисциплината масло принадлежи на Дон Лерман и за да го биете, ще трябва да изядете 7 пакета за 5 минути. Що се отнася до палачинката, която още не сте докоснали, положението е още по-тежко. Ще трябва да погълнете 2 кг палачинки с бекон за по-малко от 12 минути. Усещам, че амбициите ви се насочват към яйцето. Не искам да ви обезкуражавам, но докато го белите, държа да ви кажа, че това е любимата дисциплина не на кой да е, а на самата Черна вдовица. Никой дори не се е доближавал до рекорда й. Ако щете, вярвайте, но той е 65 твърдо сварени яйца за 6 минути и 40 секунди.

А сега на добър час и приятен ден! И моля – простете, ако сте го започнали на празен стомах. Не е моя вината. Просто целият свят като че ли е полудял. Честна дума – не си го измислям.